Иво ДИМИТРОВ
Няма по-трагикомична гледка от смутения Кирил Петков и от сапунения академик Николай Денков, който хвърля безнадежден поглед към мъж от опожареното село Воден. И умолителният и безнадежден поглед не е от ужаса на унищожителния огнен ад, а от естествената погнуса, с която един мъж от Воден започва да гони двамата бивши премиери, повтаряйки думичката „екскурзианти“. Видеото обиколи социалните мрежи скорострелно. И ако Кирчо е обръгнал, бързо се окопитва и започва отново да се хили неестествено и да каканиже несвързани думички с апломб, Денков изглежда по-чувствителен човек, който не е съвсем докрай опериран от чувството за срам и негодност. Това се вижда от записа, от който разбираме, че на академика не му е лесно да реши къде да си сложи ръцете.
Жителят на Воден е представителна електорална извадка на народа, гледаща с нескрито презрение на тези емоционални шарлатани, които са се качили на самолет, платен от данъците ни, отишли са до огъня на нещастието и са решили да си претоплят рейтинга върху въглените на пожара. Моралната присъда за подобни циници е дадена от ядосан селянин, който може да е загубил всичко по време на бедствието, но не е загубил ориентирите. Тази случка е фактическият край на „Промяната“. Тя вече е изпепелена от огъня на лъжите, построили ни няколко тунела под Шипка, 7 моста над Дунав, завод за електромобили и довели у нас над 200 нови чуждестранни инвеститори. Тя е изпепелена, защото Ники иска да пътува. Неговият естествен маршрут вече е Воден – мястото, от което започва краят на един позор.
По този и подобни поводи изключително актуално звучи вицът за предизборното посещение на Кирил Петков в едно планинско село. След като опитал да артикулира няколко несвързани изречения, бившият премиер в типично свой стил започнал със завиден замах да обещава:
– Преди селото ще ви построим тунел!
– Ама за какво ни е тунел, г-н Петков?
– Защото Бойко Борисов не ви е построил магистрала.
– А за какво ни е магистрала?
– За да се върнат гражданите на село.
– Е, гражданите за какво ни са?
– За да има ръст на раждаемостта, да не стои училището празно.
– Ама ние нямаме училище?
– И училище ще ви построим.
– Добре де, но в селото няма деца…
– И деца ще ви направим, само гласувайте за „Промяната“.
Не знам защо, но когато стана дума за политици и най-нови тенденции в българската политика, се сещам за явлението „Величие“ – най-изненадващата партия в парламента и най-бързо разпадналата се в световната история. С тези хора сме си направо за Книгата на Гинес. Настроенията в тази парламентарна група най-добре обобщава ексцентричният представител на българската естрада Етиен Леви, който по стечение на обстоятелствата се озова в Народното събрание. „Аз съм нов в парламента. За мен той е свята институция. Възпитаван съм на уважение към него, но като попаднах в него, видях един зоопарк, пълен с дюдюкания, подмятания и просташки манталитет.“
И ако Етиен Леви е от така наречената гражданска квота, то от селската ли са Тошко Йорданов и още няколко придворни около Слави Трифонов, които с 5–6 процента от гласовете искат да управляват държавата. Както казва един приятел – нахалство без граници. Но тук всичко е възможно след 20 години в праймтайма на една от най-големите телевизии, момчетата си искат…
