Владимир Береану рядко ходи на ресторант, защото готви и предпочита лично приготвена храна. Тв водещият все пак се съгласи да седнем в „Панорама“ на столичния парк-хотел „Москва“. Легендарният от близкото минало ресторант се намира в сградата, където се намира „Евроком“ – телевизията, в която събеседникът ми води предаването си „Седмичник с Владимир Береану“.
До последно съм на тръни дали ще се срещна с журналиста, който влезе в учебниците с отразяването на революцията в Румъния и свалянето на комунистическия лидер Николае Чаушеску. Причината е в неговата заетост. Той подготвя предаването си сам, монтира го вкъщи и отива в телевизията само за излъчването му. Когато го виждам, че идва за срещата, се успокоявам. А разговорът започва веднага.
„Коментарното предаване, което правя и водя по телевизията, е моят по-забавен поглед на случващото се в България през седмицата.“ Така описва програмата, с която днес свързваме името на Владимир Береану. Интересен акцент в „Седмичник“ са „впечатляващите изказвания на политиците, запечатани от многобройните тв камери“. Това е причината Владо да гледа почти денонощно телевизия и да следи целия информационен поток.
Тъй като разговорът ни е в деня, в който премиерът Николай Денков подава оставка, питам Береану с какво са го впечатлили политическите изказвания по този повод.
„Бих откроил говоренето на нашия любим партиен и държавен ръководител Бойко Борисов. Всяка седмица ни изненадва. Кирил Петков също предлага изключителни словесни попадения. На него почти всичко, което каже, му е бисер“, казва той.
По-зрялото поколение свързва името на Береану с внезапната му поява на телевизионния екран около събитията в Румъния през декември 1989 година, когато падна режимът на Чаушеску. Буквално за няколко дни той се превръща в институция и в човека, от когото българите разбират какво се случва в Румъния през смутните времена преди настъпването на демокрацията в Източна Европа. Гласът му звучи почти денонощно тогава от екрана на единствената телевизия у нас и пресъздава невиждано за онези години събитие.
„Историята беше забавна, защото нямах нищо общо с телевизията. Занимавах се симултанен превод. Превеждах от английски, румънски, руски и други езици. Всичко започна на 22 декември 1989 година, когато, слушайки редовно Би Би Си, изведнъж чух в ефир, че нещо става в Румъния. Случваха се някакви събития, но нямахме точна информация какви – връща лентата в онези години Владо. – Румънската телевизия беше завзета, програмата вървеше хаотично. Същото ставаше и в румънското радио.
В един момент разбрах, че има всенароден бунт срещу Чаушеску и че той е избягал от Букурещ.“
По онова време България е единствената страна, която получава румънска телевизия по кабел. Причината е в страха на диктатора Чаушеску някой да не пусне нещо за страната по международните канали. Всичките информации от северната ни съседка за чужбина минават по кабел до Русе и след това по релейки стигат до София. Така само сателитните чинии на БНТ излъчват румънските материали. Владо Береану знае всичко това, тъй като е превеждал при важни политически срещи. Така той разбира, че на живо от Румъния се излъчва революционната ситуация. Без да губи време, се обажда по телефона в държавната тогава телевизия и търси връзка с международен редактор. Свързват го, Владо се представя, съобщава, че е преводач и че в Румъния се случва революция. Предлага си услугите да превежда в ефир, ако българската телевизия все пак започне да излъчва програмата от Румъния. От БНТ му казват, че ще проверят какво точно се случва и че ще му се обадят по телефонна. Минава час и половина, след което редактор от новините на БНТ се свързва отново с преводача. Пращат директорската „Волга“ да го вземе от дома му. Когато Владо пристига на „Сан Стефано“ 29, в ефир вече върви румънска телевизия.
„Попитаха ме можа ли да започна да превеждам. Можех, разбира се. Това, което се виждаше на екрана, беше хаотично говорене на няколко души един през друг. Обясних на редакторите, че мога да обобщавам казаното в ефир. Те притеснено ме питаха какво да правят.
Беше смешно, защото аз тогава нямах нищо общо с телевизията.
Посъветвах ги веднага да започнат да излъчват извънредно по втора програма на БНТ ставащото в Румъния. Казах им също, че това е революция, уникално събитие и само ние от цял свят получаваме кадри.“
Редакторите обаче решават първо да се обърнат към генералния директор. Тогава шеф на БНТ е Филип Боков, който се измъква от ситуацията, като оставя решението на подчинените си. Нещата се случват светкавично. След този момент започва 48-часовият превод на румънската революция от Владимир Береану. „Това беше световен рекорд по превод в ефир“, казва не без гордост той.
Владо описва онези дни и часове като изпълнени с драматизъм, очакване и еуфория. В началото БНТ излъчва падането на Чаушеску по втора програма, но не след дълго кадрите от обмена тръгват по първа програма. Всички в България са залепени пред екраните и с трепет гледат какво се случва при съседите.
„В телевизията започнаха да пристигат луканки, ракии и всевъзможни продукти
за момчето, което превежда революцията – спомня си с носталгична усмивка Владо. – Всички телевизионери около мен бяха подпийнали от подаръците за мен, само аз бях трезвен като краставичка.“
Ситуацията се нажежава още повече, когато Береану заминава за Румъния да отразява на живо събитията. Започва да работи за американския новинарски гигант Си Ен Ен. Осигуряват му транспорт, на румънската граница няма никой и българинът пристига на мястото на революцията. Той работи за Си Ен Ен, но пуска материали и за България. Отразява разстрела на Николае Чаушеску и съпругата му на 26 декември 1989 г. в казарма да Букурещ. Всичко приключва на 3 януари 1990 г., когато Владо Береану се връща В България и продължава старата си работа.
През февруари получава телефонно обаждане от Бойко Станкушев, който по това време е временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ.
Станкушев кани Береану да работи за новините и така започва телевизионната кариера
на преводача. Първо е назначен в редакцията за международни новини, след това води новините в 23 часа. Става известен и с любопитните материали от света и у нас. Година по-късно вече е репортер в „Частен случай“. Малко по-късно става шеф на предаването и остава такъв в следващите 20 години.
„Тогава бяхме единственото разследващо предаване в тв ефира. От нас се страхуваха всякакви министри, кметове и други такива. Когато се намесехме, проблемите на хората се решаваха. Всичко, което правехме, имаше огромен ефект и отзвук. Предаването стана изключително популярно. Бях напълно свободен да правя каквото си искам до идването на Вяра Анкова като генерален директор на БНТ. Започнаха да й се обаждат разни хора и тя непрекъснато пращаше юристите на телевизията да проверяват какво ще пускаме в предаването.“ В един момент на Владо му писва и напуска БНТ.
Очевидно е, че фамилията Береану има румънски корени. Бащата на Владимир е румънец, а майка му – българка.
Проф. Бернард Береану е един от най-известните математици в Румъния.
Въпреки че е член на комунистическата партия, той преподава в Станфордския университет
в САЩ и във военната академия „Уест Пойнт“.
Става изключително известен с доказването на теорема, според която ядрените системи на Съветския съюз и САЩ със сигурност ще доведат до грешка, след която може да избухне Трета световна война. Това предизвиква огромен световен интерес и по този повод Бернард Береану е поканен да чете лекции в Америка.
Майката на Владо е първата жена министър в България. Райна Георгиева е председател на Комитета за културни връзки с чужбина, който е с ранг на министерство. Преди това ръководи Българския студентски съюз. Баща му пък е шеф на Световния студентски съюз, преди организацията да се раздели на два лагера – социалистически и капиталистически. Двамата се запознават в Прага, където е седалището на организацията. Женят се и майката на Владо напуска политиката, а след като заминава за Румъния, става дипломат. Любопитна подробност е, че Райна Георгиева е най-младата концлагеристка. Имала е срещи с шефа на политическата полиция преди 9 септември 1944 Никола Гешев.
„Майка ми беше дипломат в Москва, в Лондон и на много други места. Пътувах често с нея.
Завърших гимназия в Лондон. Почнах да уча математика и я завърших в България“, разказва Владо Береану.
Мечтата му е да се занимава чиста математика, а голямата му цел е да работи в Института по математика. Тогава проф. Благовест Сендов, който по това време е директор на института, го порязва с думите, че не може да го вземе на работа, защото местата са попълнени от млади учени. Казва му още, че трябва да чака някой да се пенсионира. Береану не се отчайва и кандидатства за асистентско място в Икономическия институт. Изкарва единствената шестица и започва да преподава статистика. Същевременно работи и в лаборатория за демографски изследвания.
„В тази лаборатория имахме голямо постижение. По онова време Чаушеску беше забранил абортите в Румъния с цел да се повиши раждаемостта в страната. Нашите в България прегърнаха същата идея. Тогава баща ми ни изпрати един таен доклад на румънците, който показваше, че тази забрана не само не увеличава раждаемостта, а дори я намалява. Ние представихме в парламента това изследване с наши допълнения. И колкото и да е странно, тогавашното Народно събрание гласува срещу забраната на абортите, което беше много рядко явление по време на соца.“
Всъщност родителите на Владо живеят в Румъния, докато баща му не започва да преподава в различни университети по света. Тогава
двамата с майка му се връщат в България. Береану вече е студент
а баща му е категоричен, че трябва да се приберат, знаейки какво ги чака под диктатурата на Чаушеску. „Аз всъщност избягах в България. Дойдох с туристическа виза да посетя майка си и станах невъзвращенец. Получи се много смешно, защото по едно време пристигна повиквателна за румънската казарма и трябваше да отида войник.“ Береану се обръща за помощ към Станко Тодоров, приятел на майка му от младите й години. Моли го да му даде едно рамо за освобождаване от казармата. През 1980 година успява, като става български гражданин. „Румънците ме размениха срещу шестима български студенти, които пък се бяха оженили за румънки – разказва Владо. – Оставайки там, те трябваше да си платят стипендиите, които българската държава им беше отпуснала. Така се получи размяната.“
Приятният разговор с Владо Береану стигна и до по-лични детайли. Всеизвестно е, че той беше женен за актрисата Лазара Златарева, по-популярна като Кака Лара. „Ожених се много късно, бях на 42 години“, уточнява той.
Любопитна подробност е, че кумове на Владо и кака Лара са семейството на Стефан Софиянски.
Бракът на Владо и Лара просъществува 14 години. Сега са разведени, но поддържат много добри отношения. Имат дъщеря Бернарда Береану, а отскоро и внуче. „В определен момент решихме да се разделим като приятели. Дори имахме един и същ адвокат на бракоразводното дело. Покрай „Частен случай“ познавах шефката на Районния съд и я помолих по-бързо да придвижи делото. Така се разведохме 14 дни след като решихме да го направим. Сега сме приятели, утре съм на нейно представление.“
Питам Владо дели днес продължава да пътешества. Отговорът му е, че се е напътувал. През последните години най-често ходи в Румъния да вижда приятелите си.
Преди да се разделим, Береану споделя, че е запален бриджор. Дори е неколкократен републикански шампион. Участвал е с националния отбор в европейски и световни първенства по бридж. Има и оранжев колан по джудо. А това, че владее 7 езика, е допълнителен бонус към невероятната и пъстра история на Владимир Береану.
МЕНЮ
Ресторант „Панорама“ на Парк-хотел „Москва“ в София
Салата „Панорама“ – 12 лв.
Ризото с манатарки – 12,50 лв.
Кюфте с кашкавал – 8,50 лв.
Пилешки шницел по виенски – 16 лв.
Нуга с плодове – 8,50 лв.
Минерална вода – 6 лв.
Общо – 63,50 лв.