Владимир Чуков е арабист, професор, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на книги и изследвания в тази област. Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. През 2024 година е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.
– Господин Чуков, конфликтът между Израел и Иран придобива заплашителни мащаби, дори се говори за световна война. Има ли такава опасност според вас?
– Твърдението, че при този сблъсък на ядрени държави ще бъде подпален Близкият изток, а след това и целият свят, е доста преувеличено. Този регион винаги е бил плацдарм на война, барутен погреб, в който има замесени изключително много история, религия, политика, демография и радикализъм.
Преди Ислямската революция в Иран през 1979 г. отношенията между Тел Авив и Техеран са белязани от прагматично сътрудничество. По времето на шах Мохамед Реза Пахлави Иран е една от първите мюсюлмански държави, които признават Израел след неговото създаване през 1948 г. Двете страни споделят общи интереси, включително противодействие на арабския национализъм, воден от фигури като египетския президент Гамал Абдел Насър.
Израел разглежда Иран като стратегически съюзник срещу арабските държави, а Техеран се възползва от израелската подкрепа за модернизация на армията и икономиката. Този период на сътрудничество рязко приключва с революцията през 1979 г., когато аятолах Рухола Хомейни установява своя режим. Новото правителство приема антизападна и антиизраелска реторика, обявявайки Израел за „ционистки режим“, и призовава за неговото унищожаване. Тази идеология се превръща в основен стълб на иранската външна политика, поставяйки началото на продължителна вражда. Това, което виждаме в момента, е елемент от този сблъсък и според мен никога няма да приключи.
– Доналд Тръмп заяви, че иска „истински край на ядрената заплаха“ от Иран, като Техеран напълно се откаже от ядрените оръжия. Реално ли е това?
– Американският президент даде 60 дни за размисъл на Иран, когато се водеха преговорите за спиране на тяхната ядрена програма. И понеже нищо не се получи, защото в Иран пак очакваха да им се размине само с думи, се стигна до 61-вия ден, когато Израел стартира операцията.
Иран няма да се откаже от ядрената си програма. Отделен е въпросът дали могат да бъдат разрушени ядрените им инсталации до степен да не могат да бъдат възстановени.
Доналд Тръмп каза, че с Иран няма да преговаря, но ще даде възможност да се подпишат документи, че страната се отказва от ядрената си програма. Също така ще има и втори документ за отказ от балистичната им програма. Мизата се вдига. Според мен планът максимум е свалянето на режима в Техеран. Нещо, което на този етап ми се вижда трудно. И това е така, защото на политическия терен в Иран няма алтернатива, няма опозиция. Някой вярваше ли обаче, че в края на ноември миналата година ще падне режимът на Башар Асад в Сирия, но ето че се случи. Сега виждаме, че част от атаките на Израел са насочени не само към ядрените инсталации и военни обекти, но и срещу символите на Иран. Явно се търси начин държавата да бъде отслабена, а когато тя е слаба, може да се очаква всичко.
– А реална ли е възможността Израел да унищожи иранските ядрени инсталации на Иран?
– Щетите, които понасят в момента иранците, много трудно могат да бъдат възстановени. Има едно звено – комплексът Фордо, разположен южно от Техеран, където се намира ядреното съоръжение за обогатяване на уран. Това е ключовият елемент за унищожаването на ядрена програма. Дали ще стане, дали тези 30-тонни бомби, за които говорят, са доставени, дали американските B52 ще нанесат удар, не мога да кажа, но нещата вървят в тази посока.
– Китай обвини президента на САЩ, че налива масло в огъня на изострящия се конфликт между двете страни. Какво очаквате да се случи в международен план?
– Това е част от така наречения „колективен Изток“. Те се защитават, подкрепят се, и то не само на бойното поле, а и по международните форуми. Преди дни във Виена имаше доклад на Международната агенция за атомна енергия и там Русия, Китай и една африканска държава гласуваха против. Така или иначе, този доклад беше приет от мнозинството, но Русия излезе със становището, че той е манипулиран. Така се случваше и когато Русия защитаваше режима на Башар Асад в Сирия и употребата на химическо оръжие. Нищо ново под слънцето.
– Прави впечатление, че руският президент Путин почти не говори за конфликта. Как си обяснявате това?
– Нека да кажем така – Путин не иска да падне режимът на аятолах Али Хаменей, но Путин не иска и Иран да е ядрена държава. Китай също не желае в Иран да има ядрено оръжие. Ще кажете: как така? Простата истина е, че много по-лесно се работи със слаб партньор, отколкото със силен.
– Вие оприличихте конфликта между Израел и Иран на бягане с часовник. Кой кого очаквате да надбяга?
– В състезанието на колоездачите не можете да кажете кой ще победи. Хронометърът е пуснат, но кой ще стигне първи, не е много ясно. С днешна дата по-скоро съм склонен да считам, че минималният план А на Израел ще бъде реализиран. Говоря за унищожаването на ядрената програма на Иран, за унищожаването на балистичните ракети, на складовете и на инсталациите. Струва ми се обаче, че максималният план Б – свалянето на режима в Иран, много трудно би могъл да бъде се реализира. Някак си усещам, че и израелският премиер Бенямин Нетаняху има такива нагласи.
– Каква е реалната ситуация с ядреното оръжие на Иран? Какво всъщност притежават като арсенал?
– Само Международната агенция за атомна енергия към ООН, която е световният енергиен регулатор, може да каже това. Тя следи с какви ядрени мощности може разполага една страна. Ето България, за да получи една касетка с обогатен уран за АЕЦ „Козлодуй“, това трябва да е лицензирано от ООН, от МАЕ. Това не са картофи, домати и чушки, а неща, от които могат да се правят бомби. Повече от 20 години обаче вървят надлъгваници с Иран, който не спазва регулациите, не пуска инспектори до мощностите си, крие, че има ядрени инсталации и прочее.
А иначе, доколкото знам, Иран си има пълен завършен цикъл. Има уран, инсталации за правене на тежка вода, центрофуги, терен за тестове. Тоест това е верига от 6–7 пункта, която Иран е създал през годините. Ядрената му програма започва още през 60–70-те години на миналия век по времето на шаха Мохамед Реза Пахлави. Тогава е била за мирни цели, но когато идват новите управляващи, се появяват предпоставки за създаване на ядрено оръжие.
– Целта на Израел е да спре ядреното въоръжаване на Иран, защо обаче българското общество е поляризирано в мнението си за конфликта?
– Българското общество е разделено по темите „за“ или „против“ еврото, Русия или Украйна. Днес пътувах в такси, шофьорът се оказа привърженик на Костадин Костадинов и Волен Сидеров. Досещате се какви тези развиваше – след като Русия е с Иран, значи сме за тях.
Ние, европейците, много трудно можем да разберем дадени процеси в Близкия изток, защото религията не влияе на нашия социален живот, образование, политика, както е при тях.
– Възможно ли е все пак Израел и Иран да постигнат мир?
– Преди около десетина години с вече покойния журналист Георги Коритаров говорихме точно по тази тема. Тогава стигнахме до извода, че те просто трябва да се научат да живеят заедно и да се търпят. Само че това са две държави в инверсна форма, нещата опират до религия. Ние сме секуларно мислещи хора и не можем да предположим, че религията е тази, която ще определя политиката. Поради тази причина смятам, че между „Хамас“ и Израел и между „Хизбула“ и Израел може да има само примирие, същата закономерност важи и по отношение на Израел и Иран. Това са взаимно изключващи се величини.
– Покрай конфликта между Израел и Иран някак си забравихме за войната в Украйна. Някои анализатори казват, че големият губещ от това е Зеленски.
– Така е. Най-реалният хоризонт, който виждам за Украйна, е замразен конфликт или примирие. Това в някаква степен ще бъде постигнато, но да говорим за трайно и справедливо решаване на конфликта няма как да стане.
Петя БАХАРОВА
