Владимир Карамазов съчетава много таланти – актьор, фотограф, автор на книга, а сега и водещ на новото хитово предаване по Би Ти Ви „Трейтърс: игра на предатели“. Дали обаче самият той е бил предаван в живота си и как би се справил с ролята на предател?
– Господин Карамазов, докато снимахте „Трейтърс: Игра на предатели“ очаквахте ли форматът да стане толкова успешен?
– При мен имаше няколко етапа. В началото бях сигурен, че хората ще го харесат, защото самият аз станах фен на предаването, гледайки версиите, излъчвани в чужбина. После имаше период, в който започнах да си мисля, че в социалните мрежи, където всички са с някакъв висок морал, няма как да се приемат „убийствата“, случващи се в „Трейтърс“ и ще започнат да питат на това ли учим децата…Но когато видях формата реализиран, бях убеден, че зрителите ще го харесат. А и предаването не залага на всички онези неща, които аудиторията е свикнала да гледа – битови скандали и междуличностни интриги. В „Трейтърс“ участниците се занимават само с играта и на мен лично това много ми харесва.
– Как се чувствахте в ролята на водещ и трудно ли ви беше да изберете кои да са предателите?
– Ще разкрия, че в избора на предатели участвахме съвсем малък брой хора от екипа. След като някои от участниците категорично отказаха да са в тази роля, насочихме вниманието си към онези, които пожелаха да са предатели. Най-важно беше обаче кой ще издържи да играе тази главна роля. Знаехме какво се е случвало в чуждестранните формати с предатели – имали са паник атаки, отказвали са се, не са издържали на темпото на снимки, малкото време за спане също е било тежко изпитание за тях. Истината е, че имахме още двама фаворита за предатели, но когато започнахме да разсъждаваме дали ще издържат, се убедихме, че няма да могат и се отказахме от тях.
– Трепереше ли ви ръката, когато трябваше да определите предателите и да пипнете по рамото Бачорски, Неве и Георги?
– Не. Това беше моментът, който най-много чаках и му се насладих максимално. На пръв поглед изглежда просто – водещият минава и пипа някого по рамото, но точно тогава протича изключително силна енергия и е брутално напрежение.
– Имахте ли усещането, че в този момент именно вие сте Съдбата?
– Чак толкова сериозна роля не си приписвам, но осъзнавах, че това е мигът, в който всичко се променя. С голямо любопитство гледах какво се случва с участниците, след като си махнат маските. Всички бяха с променени физиономии.
– Какво видяхте в лицата на предателите?
– Срещу мен седеше Невена Бозукова-Неве и видях как тя започва да си оправя косата и да се прави, че всичко е наред. Тогава си казах: “Сбърка! Малко преигра!“. Моментално обърнах поглед и към Бачорски. Видях колко червено е лицето му и си помислих, че няма как другите участници да не го хванат.
– Очаквахте ли този разнобой на предателите и това, че изхвърлят от отбора си Георги Янев?
– Този техен ход ме учуди и дори не знаех как точно ще го направят. До последно не вярвах, че ще се случи. Но когато Георги не успя да запази хладнокръвие след като Гъмов го нападна на кръглата маса, вече ми беше ясно, че голяма част от участниците ще го махнат.
– Вие прекарахте доста време с предателите. С какво ви изненадаха те?
– Бачорски ме изненада с това колко е хладнокръвен. Убедих се как, когато той начертае план, го следва. Показа качества, които явно притежава и в живота. Знаем каква голяма компания управлява, а това е доста сериозна работа. На него не му повлия даже неспането, а имаше нощи, в които е лягал само за по два-три часа. Дори не знам кога е мислил своите планове. Учудих се колко е последователен и в същото време издръжлив. Аз на такова темпо не мога да издържа.
– Приемате ли мнението, че актьорите са родени за предатели?
– Първосигнално е актьорите да са най-добрите предатели. Но да не забравяме, че в това предаване няма нито сцена, нито пиеса, нито заучен текст. Тук ролята е в някаква реалност и дори не знаеш как да я играеш. За да си предател трябва да си доста комбинативен и хладнокръвен като човек. А за това няма значение дали си актьор, певец или шлосер. Просто е нужно да притежаваш качества на добър предател. А те не се придобиват от професията.
– Има разделение в позициите на участниците за това дали предаването е просто игра или, за да станеш предател, трябва да си такъв и в живота. Вие какво мислите?
– Категоричен съм, че това е игра. Думата „Предател“ в предаването звучи помпозно, но не лъжем ли всички ние и в живота си? Не заблуждаваме ли волно или неволно? Всеки човек може да бъде гаден! Да, Бачорски се справя много добре в тази игра, но не смятам, че той е предател в живота. Това че можеш да го правиш, не значи, че го вършиш и в реалността.
– Добре, но веднага следва въпросът – морално ли е актьор да убива други актьори?
– Защо да не е морално? Те актьорите не могат да се понасят един друг! Чух как Иван Юруков се възмути в предаването „Трейтърс: Маските падат“ от това, че актьор убива друг актьор. Ама ние да не сме някаква секта от братя от сестри! Аз самият все повече бягам от тази професия, защото не ми харесват взаимоотношенията вътре в нея. Голяма част от актьорите са ужасни лицемери! Но в случая – Невена играе роля. Ако тя прецака Иван в живота и го накара да страда, той има право да роптае. В предаването обаче е различно.
– Вие бихте ли изиграли ролята на предател?
– Ако съм избран за предател, смятам, че ще се потопя в ролята. Притиснат ли съм до стената, няма да имам избор и ще се опитам да се справя. А и съдейки от живота си, когато съм попадал в много сложни ситуации, все някак съм излизал от тях. Имам качества да се справям с непосилни за мен изпитания. Така че и да бъде избран за предател, най-вероятно ще му намеря цаката. Доколко добър ще съм в тази роля – не знам. Но ми е любопитно. Ако обаче ме попитат – водещ или предател, отговарям: водещ.
– Вас лично предавали ли са ви и тежко ли го преживяхте?
– Мен не са ме предавали. Всичките ми конфликти с близки хора, които съм имал, са ставали заради его, заради силно изявени характери, но не и заради предателство. Случвало се е някой да ме подведе като обещае нещо и не го изпълни, но никой не ми е забивал нож в гърба и съм щастлив от този факт. Явно добре си преценявам хората, които са ми близки.
– А раздялата със Захари Бахаров и Юлиан Вергов не беше ли предателство?
– С тези хора бях страшно близък, но Юлиан и Захари не са предали нашето приятелство. В тази компания „Трите мечки“, която създадохме, всеки тръгна в посока, която за него беше най-добра. Те просто ме оставиха да действам сам. От там дойде цялото ми неудовлетворение и ярост, защото всъщност това беше НАШЕ, а го движех само аз. С времето осъзнавах защо се случва – единият беше по-мързелив, другият разчиташе повече на мен, защото знае, че съм отговорен. А ние тогава действахме в огромен мащаб. И изведнъж започнах да се задавям, тъй като не мога да свърша всичко, а те не ми помагат. След време се опитаха да ми се извинят, но аз бях безкомпромисен. Тази година обаче им казах и на двамата, че не им се сърдя. Но то мина толкова време, че всеки вече си е поел своя път и си има своя кръг. Ние няма да станем отново близки приятели, но поне вече не съществува онова напрежение, което го имаше. Знам, че и Захари, и Юлиан държат на мен. Затова и не мога да кажа, че са ме предали.
– Една от скорошните ви снимки в социалните мрежи, на която сте с мустак, предизвика много коментари. Очаквахте ли този ваш мустак, заради участието ви във филма „Ян Бибиян“, да предизвика толкова голям интерес?
– Ако не беше този филм нямаше да си пусна мустак! Отвратително е! /Смее се./ Много е гадно. Но когато те помоли да го направиш човек, на когото държиш, няма как да се лигавиш. За сериала „Дяволското гърло“ пък трябваше да си пусна брада. Едва я изтърпях. Само чаках момента, в който да я махна. На последния снимачен ден машинката ми беше в джоба и като казаха „Край!“ веднага обръснах брадата.
– Скоро ви предстои премиера с постановка, режисирана от Ивайло Христов. Каква е вашата роля?
– Премиерата е на 6 ноември, а в постановката „90“ играем само двама актьори – Кристина Янева и аз. Пиесата е на австралийската авторка Джоана-Мъри Смит. Историята разказва за двама души, които са се разделили преди години и жената моли мъжа за последни 90 минути, за да си го върне. Разкриват се както драматични, така и смешни събития от техния живот.
– Издадохте втори тираж на автобиографичната ви книга „Мина половин живот“. Да не пуснете скоро и трети?
– Не, но ще ви кажа кое е най-ценното, случило ми се покрай тази книга – срещите с хора в цялата страна. За първи път след толкова много представления в театъра те ме виждат не в роля, а какъв човек съм. За съжаление, заради многото ми ангажименти не мога да правя често такива срещи, но съм решил скоро пак да организирам пътувания с книгата.
– Как се отнасяте към хейта?
– Хейтът е уж нещо, което не ни събаря, но всъщност го прави. Слава богу, че аз успявам да разгранича безпочвения хейт, който е заради това, че някой не ме харесва и другия, в който виждам как хората са тотално в грешка за дадено нещо, но в същото време плюят. Ние няма как да показваме само неща, които са удобни. Или смешни. Изкуството ни е такова, че трябва да буди размисли. Когато обаче започнат да те обвиняват за какво ли не, диалогът с тази публика е почти безсмислен. В социалните мрежи не се приема мнението на другия и там властва безобразен хейт. Това за мен е демотивиращо и деструктивно.
– Хората като че ли не ви разбраха и когато участвахте в предаването „Ничия земя“, за да представите изложбата си с фотографии на затворници. Тогава ви обвиниха, че защитавате престъпниците.
– Този казус е много интересен, защото хейтът дойде месеци след като проектът вече беше завършен и се случи след повторенията на двете предавания, а не когато те се излъчиха за първи път. Всичко до един момент беше супер и когато започнах да мисля за продължението на проекта, пак излъчиха „Ничия земя“. Тогава изведнъж някои започнаха да четат морал. Подминах хейта, защото тези хора мислеха изключително елементарно, твърдейки, че рекламирам престъпници. Добре, щом така смятат, не мога да ги убеждавам в противното. Но просто не е вярно. И слава Богу, че страшно много хора го разбраха. Това, че някой си е направил изводи само от едно предаване, без да се поинтересува повече за проекта, е негов проблем.
– В социалните мрежи се появиха предложения в следващия сезон на „Трейтърс“ да участват само политици, защото те са родени за предатели. Готов ли сте да поканите хора от различни партии в предаването?
– И в първия сезон искахме да влязат политици, но те отказаха. Добре би било сред участниците да има поне двама-трима действащи политици, но няма да може да стане. За съжаление. В американската версия на предаването се е случвало. Британският политик Джон Бъркоу, бивш председател на Камарата на общините, участва във втори сезон през 2024 година.
– Преди време ми казахте, че имате мечта до 50-ата ви годишнина да обиколите целия свят. Остават ви три години само. Ще сбъднете ли мечтата си?
Много е хубаво, че когато човек расте, растат и мечтите му. На този етап от живота ми това да обиколя света ми се струва доста наивно, а и дребно. Сега мечтите ми са по-големи и дори недостижими. Свързани са единствено и само с фотографията. Иска ми се да реализирам проекти, които биха могли да променят по някакъв начин мисленето на хората. Фотографията е много силно оръжие, ако се използва както трябва. Затова съм решил да направя поредица от проекти, които са изключително сложни и са голямо изпитание за мен самия. Аз съм обикновен човек, който също се бори със собствените си предразсъдъци. Попадам на места, на които не знам какво ме чака. Ето например в затвора един месец съм треперил. Мислех, че ще ме убият, че ще ме вземат за заложник. Какво ли не съм си представял, докато не осъзная, че това са просто хора като всички нас. Иска ми се с моите проекти не само да докосвам хората в България, а желая да говоря на света. С фотографията това е възможно. Няма да стана холивудски актьор, ясно е. Не мога да говоря с актьорското си майсторство на хората по света, но с фотографията мога.
Антон СТЕФАНОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg