Владимир Люцканов е сред знаковите актьори и режисьори през последните десетилетия. В края на 80-те години играе в Народния театър, а след това постъпва в Театър „Българска армия“. Сред хитовите му режисьорски спектакли са „Арсеник и стари дантели“, „Вещиците“, „Красиви тела“, „Време за мъже“. Автор и водещ на различни програми в БНТ, сред които „Умно село“, „Аз, театърът“, „Пътеводител на историческия стопаджия“. В детското шоу „Измислици премислици“ е в емблематичната за поколения малчугани роля на Бате Влади. 16 години е директор на Младежкия театър. Син е на известния режисьор и професор във ВИТИЗ Николай Люцканов и на актрисата Александра Игнатиева. Той е един от създателите на „Аполония”. Една от най-новите му роли е в италианската историческа продукция „Берлингуер. Голямата амбиция“, където влиза в кожата на Игор Пономарьов, дясна ръка на Леонид Брежнев през 70-те години.
- Как се представяте пред хората?
С Влади.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Много често се оказва решаващо, което обаче не означава, че не съм бъркал.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам в думата “бешерт” – сродна душа.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
След толкова катастрофи, вече не.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Отдавна съм изваден. Огледайте се наоколо.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Непрофесионално отношение към професията.
- Какво може да ви разплаче?
Тъгата в очите на деца и животни.
- На какво най-често се смеете?
На наивността си.
- Последната книга, която ви впечатли?
“Градинарят и смъртта” на Георги Господинов
- Любим художник?
Иван Кирков.
- Любим писател?
Георги Господинов, Харуки Мураками
- Любим поет?
Мила Люцканова.
- Любим певец?
Португалците с фадото.
- Любим филм?
„Голяма риба“ на Тим Бъртън.
- Любимо тв предаване?
“Улицата” на Теди Москов. „Измислици-премислици“ – наричаха го „детската „Улица“.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Зависи от настроението или постановката.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Вероятно за боза и кифла от 5 стотинки.
- Политик, на когото вярвате?
Приключих с вярата.
- Историческа личност, която презирате?
Путин.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Барон Мюнхаузен.
- Любим парфюм?
Какъвто ми купят.
- Любимо мъжко име?
Николай.
- Любимо женско име?
Александра, Мила.
- Какво научихте от родителите си?
Че в живота трябва да присъстваш достойно.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
О, това беше толкова отдавна! Но като ги гледам колко са свестни, явно съм постъпвал смислено… В повечето случаи.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Нямам никакъв спомен, честно казано. Иначе дилемата винаги е била спорт или театър. За първото нямах достатъчно воля и дисциплина. За второто не беше нужна висока диплома и ето го резултатът.
- Кое е любимото ви животно?
Всички са ми любими.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Няма начин да няма начин.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не помня вицове.
- Думата, която използвате най-често?
Ако я кажа, няма да пуснете 100-ми отговора.
- Любимо ястие?
Палачинки.
- Любим цвят?
Син.
- Любимо питие?
Червено вино.
- Пушите ли?
На периоди съм.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Настъпи, когато ми умаляха първите ролкови кънки.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
Когато баща ми и майка ми са били горди с мен. А те не бяха безкритични.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
В момента – семейство. Кариерата е със затихващи функции.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Разнородни. И кръгът е с много мъничък диаметър.
- От какво най-много се срамувате?
Не се срамувам.
- Кой е най-големият ви страх?
Войната.
- Мечтата, която преследвате?
Какво по-красиво от ненастигната мечта?
- Откъде черпите информация?
От социалните мрежи най-вече.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Е, разликата е огромна, не се изискват усилия да ги разграничиш.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Срам ме е да кажа. По едно време бях излязъл от тях, после пак се върнах. Страшна гадост. Скоро ще реша този проблем.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Да. Рано или късно това ще се случи.
- Искате ли да летите в Космоса?
Май нямам нужда от още самота.
- Вярвате ли в извънземни?
Ако сме сами във вселената, това би било загуба на пространство. Кой беше филмът? “Контакт” на Роберт Земекис. Репликата е на Джоди Фостър.
- Имате ли пророчески сънища?
За мой ужас се случва.
- Кое е любимото ви цвете?
Не мога да посоча едно. Имам рози на село.
- Отглеждате ли домашен любимец?
След като погребах две кучета, нямам сила за трето.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Смирението.
- Кога предпочитате самотата?
След толкова предателства, отдавна съм избрал самотата. “Кога” не стои на дневен ред.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Простащината и продажността.
- Борили ли сте се със зависимости?
Да. С гризането на ноктите. Неравна борба.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Всяко житейско време е със своите битки. Всички ти изглеждат “страшно” важни, а след време ги приемаш с усмивка. Често и със съжаление за хвърлените усилия.
- Имате ли хоби?
Тенис. Когато съм на корта, се чувствам истински жив.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не, не! Този прекрасен начин на живот отмина, за жалост.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Вече само в чужбина, ако става дума за море.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да остарея безсмислено много. Тъжна работа.
- Вярвате ли в късмета?
Понякога късметът те чака
На ъгъла на някоя пряка.
Той разчита на твойто умение,
Да ти прави света впечатление
И загледан във бъдните дни
Да поглеждаш и малко встрани.
Той, късметът, наоколо скита
И за твоите сънища пита.
Търси той и претърсва навред,
Защото ти пък си негов късмет.
Така пеех навремето…
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Един шанс съм хванал, друг съм пропуснал. Има такива, които вероятно не съм разчел. Каквото-такова.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 66. Иначе клишето е “на толкова, на колкото се чувстваш”. Глупости.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Нямам спомен.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
За добро или лошо, аз съм човек на днешния ден.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Snore Circle – победителят на хъркането. Засича кога хъркате и изпраща микросигнали до мозъка, за да спрете.
- Ще се справи ли човека с климатичните промени?
Не! Алчността е всемогъща.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
По-скоро не. Но, ако ми попаднат, ги чета. Трябва да призная, че не ми е безинтересно. Всъщност ние толкова малко знаем.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Жълтопаветник.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не знам как бих могъл аз да му определям идентичността. Ако детето има въпроси към себе си, които би искало да сподели с мен, винаги съм насреща.
- Толерантен/а ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Мисля, че да.
- Интересувате ли се от спорт?
Спортувал съм цял живот – тенис, футбол, волейбол, баскетбол, хокей, лека атлетика. И досега играя тенис.
- За или против пластичните операции?
Зависи. Има травми, които изискват пластични операции. Иначе човек май е склонен към само обезобразябане.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Но натрупах безсмислени килограми.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
На мекото пропадам, изкривявам си главата и започвам да хъркам. На твърдото пък започват да ме болят разни досадни стави. А бе, няма управия!
- Доволни ли сте от парите, които получавате?
Заплатата ми беше и е повече от обидна. Но, предполагаемата ми пенсия, ще бъде още по-невъобразима.
- Страхувате ли се от новото начало?
В момента това е най-страшното Ново начало, което може да се случи на България.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Влюбен съм в Италия.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Летата на остров Болшевик, сегашен Света Анастасия.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
1991-а. За половин година погребах баща ми, дядо ми, майка ми – точно в този ред.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че децата ми ще имат радостен живот.
- Как си представяте света след 100 години?
Въобще не ме интересува, нямам внуци, за чиито деца да мисля.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Горкият “онзи”, който ще живее с мен на самотен остров.
- Може ли да простите изневяра?
Физическата е лесно преодолима, другата няма преодоляване, ако говорим за семейството. Виж, професионалната изневяра може да обезсмисли цели житейски периоди.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Аз съм страшно “скучен” – един брак, една жена, 100 години. А иначе половинки, третинки, четвъртинки минават-заминават.
- Привърженик ли сте на брака?
Не е задължителен.
- Романтични ли сте?
Вече по-скоро съм сълзлив.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Рано сутрин, когато въображението ми ражда картинки и ме подготвя за репетиции. Или когато слънцето пада, и морето е огледало. Тогава светът спира.
- На кой народ симпатизирате?
Не на нашия във всеки случай.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Не си ли изгубих 16 години от живота в Младежкия театър?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Предпочитам разговорите с природата.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че съм божествен, ха-ха. Така се представях в едни по-безгрижни години.
- Кога свършва детството?
“Смъртта на всеки мъж, започва със смъртта на неговия баща.” Орхан Памук
- С какво никога не искате да се разделите?
С акъла си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Не се вслушвам много много в съвети. Скоро нещо се оплаквах на Станка Калчева и тя ми каза: “Хайде, стига, късай-хвърляй!” Стара мъдрост от родната й Каварна.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Давам си сметка, че когато съм искал да оправдая някого, нещо или себе си, съм казвал, че всичко е писано.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не. Преди много години Мария Русалиева ми направи хороскоп. Тя беше освен запомняща се актриса и “именита” гледачка. Но така и не “вникнах” него. А може би излишно подценявам числата.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Връзват ми, не се съпротивлявам.
- Каква е представата ви за щастие?
Човек цял живот се самозалъгва с различни “щастия”. Но не знам някой да си е отишъл щастлив. Просто е хубаво приживе да има повече радост.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
А кога човек си “отива”? Но когато и да ми дойде времето, с по-малко физическа болка. И никакви погребения. Прахът ми в Рим, в Тибър.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Да ме запомнят? Няма такова животно – след три дни са те забравили.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg