Владислав Карамфилов се завърна в театъра. В началото на годината актьорът, който с лекота варира между жанровете, участва в няколко спектакъла и след броени дни ще влезе в репетиции за следващи постановки. За кино не му се говори кой знае колко. Всички помнят, че той се разори, за да финансира авторските си екранни проекти – филма и сериала „Шменти капели“. Гласът му звучи в премиерното представление „Островът на съкровищата“, един път в месеца играе и „Мемоарите на един Въргал“.
– Какво репетирате в момента, господин Карамфилов?
– Готвя се за няколко роли. Ще бъда Хаджи Генчо в “Българи от старо време” във Варна, режисьор е Ники Априлов.
– За втори път влизате в сюртука на емблематичния герой от паноптикума на Любен Каравелов.
– Играх го в Сливен, Дядо Либен беше Стефан Рядков, Кирил Ефремов – Павлин, Милена Видер – Лилка. Декорите бяха изумително автентични, цял фолклорен ансамбъл се включваше в представлението. Но тогава бях поел някакви безкрайни ангажименти и се наложи да изляза от екипа – Руслан Мъйнов пое Хаджи Генчо. Много е вкусен този образ – авантаджия, дзифтар, българския Чичо Скрудж.
– Е, това не е ли малко обидно за националния характер?
– Не е. Нима англичаните се обиждат от въпросния персонаж на Дикенс в “Коледна песен”, който го описва като “стиснат душевадец”, “изедник” и “мъчител”? Това са типажите във всяко общество. Хората са едни и същи, имам впечатления от почти всички континенти. А ние живеем с насажданите ни комплекси, сублимирали в Бай Ганьо. По-често говорим за него, отколкото за Васил Левски и Паисий Хилендарски. Историята се повтаря. Особено сега. Все повече подкопаваме националното си самочувствие. Насаждат ни още и още срам, омраза, страх и недоверие. А ние го позволяваме, защото сме бедни. Бедният човек първо захвърля достойнството си. За няколко гроша повече се оставя да бъде манипулиран. И дори да стане предател. Въпреки че тук и сега най-големите предатели в държавата са богатите хора. Какви например са днес хората в Народното събрание? Единият тип се опитват да приличат на депутатите до 1944 година, другите обслужват конкретна директива с пълно единодушие, равно на малодушие – като тези след 1945.
Албена АТАНАСОВА
Прочетете цялото интервю на сайта за изкуство bgart.bg.
