Владислав Прелезов е ръководител връзки с обществеността в Техническия университет в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1990 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. Бил е водещ, редактор и военен репортер в БНТ. Заемал е длъжността директор на дирекция „Военни средства за масова информация“. Ръководи в. „Българска армия“, сп. „Български войн“ и Военния телевизионен канал. През същия период е и говорител на Министерството на отбраната. Бил е говорител и на Министерството на външните работи. Името му се свързва и като водещ в БНР. Женен е, има три деца.
1. Как се представяте пред хората?
Простичко. Приятно ми е, Владислав. Бъркат ми фамилията – Премзов, Прелчов, как? Пишат ме в документите Бариеров, Стрелочников, Подлезов, Надлезов и всякакви жп производни.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
Задължително, никога не се лъжа от първия поглед в очите. Те са огледало на добротата и злината, на лицемерието и фалша, на лъжата и на истината. Честните очи са рядкост. Обичам сините. Много са красиви.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Влюбвам се веднага. Представям си бъдещето, филм с картини, сюжети. Ако не вярвам в любовта, в какво да вярвам.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Труден съм, тежък, мнителен. С годините контактите ме напрягат. Особено на мазните хора, които искат да ми се харесат. Усещам ги като змиорки около мен.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Простотията, мръсните дрехи, претенциите, нервността, недоверието, маниакалността, липсата на баланс между хората. Пробитите български улици, лумпените, които драскат навсякъде разни вулгаризми, българската простащина, свирепите погледи на съседите.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Да живея обгърнат от лъжи. Да бъда мамен и пренебрегнат. Да правя нещо, без да съм подготвен.
7. Какво може да ви разплаче?
Семейните празници, спомените за близките ми роднини и приятели, на концерт за благотворителност, на филми като „Ново кино Парадизо“ на Джузепе Торнаторе. Когато не мога да променя неправдата, безсилието. Да плачеш не значи, че си слаб.
8. На какво най-често се смеете?
Смея се много. В Академията опитвах да играя драма „Ричард III“. Излязох на сцената и всички се спукаха от смях. Ръкомахах да стана лош, свиреп. Злодеят със смеещото се сърце. Направо бях най-чаровният Ричард. Дори Шекспир би се смаял. Играх най-смешните роли по нататък. Получих и единствената двойка за драматичния образ. Смея се на разни нелепости и определени хора, които изглеждат смешно с дрехи и стайлинг, откачалките в социалните мрежи.
9. Последната книга, която ви впечатли?
„Нощ в Лисабон“ на Ремарк, „Нарцис и Голдмунд“ на Херман Хесе, „Червената книга“ на Карл Гюстав Юнг.
10. Любим художник?
Егон Шиле и Леонардо – „Тайната вечеря“ в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано. Много са. Обиколил съм всички световни галерии.
11. Любим писател?
Морис Уест – „Свят от стъкло“ и Астрид Линдгрен.
12. Любим поет?
Артюр Рембо – „Поезия“ в превод на Георги Михайлов.
13. Любим певец?
Арета Франклин, Елвис Пресли. Синът ми ще каже, че съм пълно демоде.
14. Любим филм?
Неповторимият Марлон Брандо в „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“, „Матрицата“ и „Аватар“. Много са.
15. Любимо тв предаване?
По германската телевизия SAT 1 – Vermisst. На български предаването се казва „Липсва“ или аз си го кръщавам „Липсващият“. За разделени роднини по света, които водещата Юлия Лайщик намира и събира. Много емоционално, истинско и вдъхновяващо, стига се до рев.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
На AC/DC с вокали като Бон Скот и Браян Джонсън. Вечер си пускам някакви мъркащи парчета. Дори не знам на кого са.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Спечелих 5 лева хонорар от БНР. Четох стихове по програма „Христо Ботев“. Голям кеф през 1991 г. Стигаха за два обилни сладоледа.
18. Политик, на когото вярвате?
Доналд Тръмп, чак пък да вярвам? Не вярвам на политическите бръщолевения. Навсякъде лъжат безпардонно.
19. Историческа личност, която презирате?
Сталин, Хитлер, тези двамата са достатъчни главорези.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Наполеон и Георг Вашингтон. От българите единствено Васил Левски.
21. Любим парфюм?
„Саваж“ на Диор.
22. Любимо мъжко име?
Александър.
23. Любимо женско име?
Десислава.
24. Какво научихте от родителите си?
От майка ми да бъда дързък, артистичен и непримирим, от баща ми да бъда дипломатичен, усмихнат и постоянен в делата си. Двамата бяха като плюс и минус. Прекрасни. Пожелавам майка ми да е добре. Обичам я.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Да намерят себе си и да не търпят да ги мачкат. Да ценят всяка минута и да се радват на малките неща, природата и да благодарят на Бога, че виждат слънцето всеки ден.
26. Какъв искахте да станете като малък?
Харесвах Граф Монте Кристо, честен, богат, смел, непреклонен и постигащ последователно целите си. Лошото е, когато разбрах, че всичко е художествена измислица. Де да бях като него.
27. Кое е любимото ви животно?
Лъв и котка, мъркащи и пухести. Не знам дали лъвът ще се побере в хола. Иначе мога да опитам да опитомя това красиво животно.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
Festina lente! – „Бързай бавно!“ – девизът на Римската империя при покоряването на нови земи. Докато другите смятат, че блееш, ти да победиш в битката. Умно.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
На ливадата пасе зебра. От храстите излиза жребец, оглежда я похотливо и делово казва:
– А пижамката? Ще трябва да я свалим…
Малко секси виц, но сладък…
30. Думата, която използвате най-често?
Добре, става, отиваме, тръгваме, обичам ви.
31. Любимо ястие?
Виенски шницел с масло, лимон и картофи, пържени или варени. Ако някога преям, това ще бъде от килограми сладолед.
32. Любим цвят?
Син и оранжев – небето и слънцето.
33. Любимо питие?
Уиски, Glenfiddich, 15 годишно.
34. Пушите ли?
Не.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато ме набедиха в училище, че съм счупил прозорец и изядох пердах. Бях абсолютно невинен.
36. Кога сте били най-горд със себе си?
Когато се родиха децата ми разбрах, че има смисъл от мен.
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Чудесно съм съчетавал два брака, три деца и успешна кариера.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
Всякакви, но остават все по-малко искрените и честните.
39. От какво най-много се срамувате?
От пошлото и вулгарното. От натрапването на лъжи към нищо не подозиращи хора.
40. Кой е най-големият ви страх?
От летенето с балон с нагорещен въздух.
41. Мечтата, която преследвате?
Да видя децата си щастливи и успели и да има много внуци.
42. Откъде черпите информация?
От интернет.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
Въпрос на интелигентност, проверяване на източниците и фактите. Като видиш снимката на автора можеш бързо да разбереш дали има капацитет да направи добър анализ. Въпреки че сега и куцо и сакато пишат ли, пишат ли, пишат. Книги да искаш, Лев Толстой би им завидял.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Малко, не се интересувам от клюки. Гледам снимки, екскурзии, позитивни истории, весели клипове.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
В дейности, свързани със системна работа и повторения – да. С емоцията, креативността, новостите и чара – никога.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Не си падам, седя си твърдо на Земята, но все пак тя е част от Вселената. Така че пак се рея в него. Да летиш е прекрасно. Само в мислите ми допада.
47. Вярвате ли в извънземни?
Да, няма как да сме дошли на Земята толкова съвършени. Силата на Творението е извънземно. Сигурен съм, че това фино изграждане на нашия свят е нещо, което никога няма да можем да си обясним. Божията частица е голямата загадка на Вселената. Дано някога намерим решение. Ако не се взривим от само себе си. Всички сме извънземни. Познаваме се по злобата и завистта. Ония с големите очи са по-благородни.
48. Имате ли пророчески сънища?
Често. От Юнг съм разбрал, че духовността е свързана със съдбата на човек. Колкото си по-знаещ и духовен, толкова повече четеш знаците на ирационалното.
49. Кое е любимото ви цвете?
Розите.
50. Отглеждате ли домашен любимец?
Имах котарак, когото много обичах. Вече не взимам, защото връзката с любимото животно е по-силна от тази с хората.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Да обичаш и да правиш добрини. Тогава усещаш смисъла от живота.
52. Кога предпочитате самотата?
Вечер, когато всички спят. Тогава мисля и творя, пиша и разсъждавам, спомням си и правя планове.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Изневярата, да живееш с някого и да прелюбодействаш. Нечистоплътността е гаден порок.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Не, и слава на Бога.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Когато разбрах, че моят любим баща е болен от рак. Борих се с вятърните мелници, но успях да го запазя още пет години. Не е малко, когато знаеш, че всяка секунда е ценна. Един ден влязох в къщи, взех му ръцете и той си отиде. Чакаше ме.
56. Имате ли хоби?
Събирам снимки и картички от началото на ХХ век. Където ходя, влизам в антиквариати и си излизам с картичка. Много смешни са старите картички, бузести момче и момиче как се прегръщат и се обясняват в любов. Текстовете отзад са истински шедьоври.
57. Бихте ли се определили като бохем?
Не, мразя всяка вечер да говоря празни приказки и да се наливам с алкохол. Почти няма бохеми. Има депресанти, които искат да не работят, но да оставят нещо след себе си.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
Навсякъде, където решим да отидем със семейството. Една къща за гости в България спокойно може да замени почивка на Малдивите. Там обаче за първи път видях огромни костенурки и истинска разновидност на Бича акула. Беше много мила.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да изпадна в неравностойно положение и някой да е длъжен да се грижи за мен денонощно.
60. Вярвате ли в късмета?
Аз съм късметлия, поне така си мисля.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Исках да следвам в Германия. В Бабелсберг, градче до Берлин, кино и телевизионна режисура. Ако бяха други годините около моето дипломиране във ВИТИЗ, тогава щях да бъда и великолепен комедиен актьор. Уви, така и не се качих на сцена.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 59 достойни години.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато бях говорител на Министерството на отбраната и при смяна на правителството един шофьор се хвалеше как работил с този и онзи министър и накрая ме попита: А вие с какво се занимавате?
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Само сега, не знам дали щях да се справя с цензурата по време на Третия райх, Инквизицията, други епохи.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
„Аполо 11“, 1969 г. Стъпването на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин на Луната.
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не, защото вярва, че е по-велик от природата. Дано не изчезнем, по-бързо отколкото самонадеяните милионери пресмятат.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
Винаги теорията се основава на истина. След това се украсява и изменя и става конспиративна.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Консерватор.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Глупости, това е смешно и нелогично. Скоро гледах филм по Нетфликс за двама приятели Уил и Харпър. Единият актьор бе известният Уил Феръл, който намери стар колега, с когото са работили и е станал трансджендър. Историята не беше ЛГБТ, а много покъртителен разказ как двамата пътуват 14 дни и какви перипетии им случват. Когато детската мечта да се превърнеш в жена става, виждаш, че нещата са се объркали тотално.
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, само да не пречат на нормалните да си живеят живота. Хомосексуалистите ги разбирам, от тях има много стойностни хора. Във Фейсбук има страница на двама „женени“ мъже, които осиновяват три деца, имат стабилна професия, бизнес, грижат се страхотно за малчуганите, уважава ги целия град и семействата им. Рано или късно обаче децата ще ги попитат, а къде е мама? Доста сложна детска травма.
71. Интересувате ли се от спорт?
Плувал съм години наред. Сега карам ски.
72. За или против пластичните операции?
Страхотен тъпизъм е да скриеш, че си на 80 години. Или да си сложиш уста и гърди на порно звезда. Смешно е.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Глупости, винаги съм се харесвал.
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо, спартанско. Като дете, по собствено желание съм спал на дъски с дюшек, да имам прав гръбначен стълб.
75. Доволен ли сте от парите, които получавате?
Честно ги заработвам и съм доволен. Колкото, толкова.
76. Страхувате ли се от новото начало?
Напротив, обожавам го. Сменям веднага, когато имам възможност, добавям знания и умения. Колко е тъпо да гледаш 30 години едни и същи хора.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Германия, семейството ми живее там. Аз пътувам непрекъснато.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Когато успях да докажа, че мога да бъда прекрасен актьор. Влязох, без да имам каквито и да е протекции, и в началото никой не повярва.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
Смъртта на близки хора. Обожавах моята баба, баща ми, моята добра приятелка Стефка Калева, колега от БНТ.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Много хора ме обичат и това ме кара да бъда щастлив.
81. Как си представяте света след 100 години?
Пълен с паркове, зеленина, изумрудено море, прекрасни плажове и планини, чистота и спокойствие. Надали.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
Със съпругата ми и с любимите ми близки и деца.
83. Можете ли да простите изневяра?
Никога не съм прощавал.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
В чудесни отношения сме. Имаме обща дъщеря и проблеми, които разрешаваме заедно.
85. Привърженик ли сте на брака?
Да, за мен това е святост и отдаване на истински чувства и задължения. Какво по-прекрасно от една весела сватба.
86. Романтичен ли сте?
До глупост, вживявам се от дребни неща, но дни наред мисля за тях.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
Ранната сутрин, изгрева на слънцето, когато всичко предстои.
88. На кой народ симпатизирате?
Германският, на учените, инженерите, писателите, физиците, на организирания народ.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Можеше ли по-добре?
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Барак Обама, с Доналд Тръмп, с Никол Кидман, с Том Джоунс, с Коперник.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че ще бъда вечно млад.
92. Кога свършва детството?
Никога, това е въпрос на усещане. Като Пипи Дългото чорапче и нейния лаф – никога да не поресна.
93. С какво никога не искате да се разделите?
Не смятам, че мога да отнеса нещо на оня свят. Това са глупости. Не мога да си представя да се разделя с любим човек.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Бъди последователен и си знай цената.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Сигурен съм. Ако трябва да станеш Рей Чарлз, дори и сляп, пак си този, който ще отиде до върха. Много мразя някой да се надхвърли, ако няма възможности.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Преди много години ми гледаха на кафе. Попитах, какво ще работя в бъдеще. Бях в гимназията, очаквах кандидатстване в театралната академия. Гледачката ми каза – не е трудно да си актьор, смешен си, но виждам фуражки, маршируващи войници. Ще работиш при военните. Цял живот съм свързан с тях – военен репортер, говорител, директор, съветник в Министерството на отбраната. Обичам реда и силата на бойния дух.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Връзвал съм, но злите сили не се прекъсват с един конец. Трябва вътрешна нагласа и вяра в своя Бог.
98. Каква е представата ви за щастие?
Аз съм роден под щастлива звезда. Каквото съм наумил да стане, то е ставало, с труд, упоритост, лишения, безсилие, но със силна вяра и позитивни мисли.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
Има ли значение? Скоро оправих гроба на баща ми. Ако не съм аз, всички го забравиха. Само майка ми си спомня за него и заедно си говорим. Толкова е тъпо да си мислиш, че някой ще си спомня за теб и ще си значим. Особено днес в този свят на социални герои. Вижте в енциклопедиите, колко имена са променяли действителността. Някой днес да си спомня за тях?
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С усмивката и позитивното ми изражение. С малкото дела, които съм направил, но са стойностни. Най-близките ми трябва да ме споменават. Тъпо е да кръстят някой булевард на мое име. Владислав Прелезов – хората ще мислят, че съм работил в железниците.