„Не бях аз“, пиесата на Владо Даверов по романа му Primetime – своеобразно продължение на един от най-известните български филми „Вчера“, е сред най-любопитните текстове, които през започващия театрален сезон се превръщат в спектакъл. Както вече се знае, Христо Шопов и София Кузева са в ролите на зрелите Иван и Дана от култовия филм на Иван Андонов, сниман по историята на Даверов за ученическите му години в Немската гимназия в Ловеч. Сега героите се срещат десетилетия след събитията във „Вчера“, а режисьор е Лиза Шопова.
„Праймтаймът на нашите дни. Най-силните ни години, отредени от безмилостно изтичащото време за осъществяване на мечтите, за реализация на намеренията, за себедоказване и реална защита на принципите ни, на разбиранията ни за смисъла на човешкото присъствие, за морал, чест, достойнство, лична и гражданска свобода“, е кратката формула за философията в романа Primetime. Дали всичко това ще се случи с някогашните герои от „Вчера“ в „Не бях аз“, предстои да се разбере. А повествованието в „Primetime“ също е биографично за Даверов. Иван вече не е бунтарят от 70-те години, а е стабилен женен мъж с деца, писател и сценарист, втори по пост и влияние в държавната телевизия. Преходът, промяната и суетата в човешкия живот са представени през неговите очи, докато наоколо се стелят корупция, интриги и сделки. Смята се, че зад всеки от образите в Primetime се крие определен прототип – Иван е самият Владо Даверов, Меци Дългия е Слави Трифонов, Хари Братинов е Хачо Бояджиев, а Мими Панова е Лили Попова, някога директор на БНТ. Най-голямата заслуга на Владо Даверов като шеф на филмопроизводството на „Сан Стефано“ е, че през 1998 г. възражда тв киното с драмата на Людмил Тодоров „Двама мъже извън града“, за която пишат заедно сценария.
В Primetime се изявяват само няколко от героите на „Вчера”, объркани и душевно съсипани от домораслата демокрация – емигриралата Вера, гръмналият се полковник Германов, жалкият провинциален журналист Костов. В пиесата „Не бях аз“ обаче ще бъдат само двама – Иван и Дана, чиято любов остана с отворен финал във „Вчера“.
– Повече любов или повече минало, съжаления и носталгия има в продължението на „Вчера“, господин Даверов?
– Човек се бори с тъгата от първия до последния си ден. Тягостното усещане, че животът минава край теб, без да те забележи, предизвиква неудовлетвореност, независимо какво си постигнал. Чувстваш се излъган, измамен от съдбата. От дистанцията на времето голямата, всеобхватна любов изглежда просто като дребен флирт, слънцето се оказва едно от многото във вселената, големите надежди на младостта – панаирджийски балони, които се пукат с банални топлийки. На пейката до теб сяда смъртта. Вежлива, добронамерена, готова да услужи по всяко време.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
