Ако има титла за най-щастлив баща в края на септември, то тя със сигурност трябва да се присъди на Владо Николов. Бившият волейболен национал и капитан на някогашния ни славен отбор имаше уникалната възможност да изпита гордостта като родител в Манила. И прегърна двете си момчета – Алекс и Симеон, които накараха цяла България да се радва заради сребърните медали, спечелени от националния тим по волейбол на световното първенство във Филипините. Владо и съпругата му Мая заминаха за Манила ден преди полуфинала с Чехия и изживяха от трибуните емоцията на паметната победа. Тогава камерите уловиха трогващия момент, когато майката прегръща своите момчета, а бащата развява родния трибагреник и поздравява наследниците си. А те, двамата братя Николови, се превърнаха в истинска сензация във Филипините и станаха любимци на публиката. Мони ежедневно бе затрупван с подаръци от почитателки, а фенската му маса в Тик Ток нарасна за няколко дни с 500 000 нови последователи.
„Във Филипините никой не знае кой съм аз, но разпознаха мен и Мая като родителите на Алекс и Мони – каза в едно от включванията си по телевизиите щастливият баща Владо Николов. – Беше страхотно! Вече няма да им казвам, че са момчета, защото те са си мъже! Дадоха над сто процента от себе си. Това, което направи целият отбор, е нещо страхотно, но оттук нататък, ако искаме да станем шампиони, всеки трябва да добави нещо към собственото си ниво, за да може на следващото първенство да сме победители. Няма да е лесно. Но всички момчета надхвърлиха възможностите си – никой не остави никакъв резерв в себе си.“
Според Владо
най-трудният момент на световното първенство във Филипините е бил мачът със САЩ.
Но победата над американските волейболисти е дала увереност на нашите играчи, че участието на финала е напълно достижима цел.
За пътя на Алекс и Мони във волейбола бащата казва, че се е случил съвсем закономерно. И Владо, и Мая постоянно водели синовете си в спортната зала, а те сами избрали спорта за своя професионална изява.
„Това насила не става! – категоричен е Владо. – Ако те не изпитват удоволствие от волейболната игра, няма как да са добри. Трябва да са готови да платят цената. Тяхната мотивация е тази, която ги кара да вървят напред, когато им е тежко, а както на тях, така и на целия отбор. Това и миналото лято беше тежко. Докато другите техни приятели и съотборници ходят по почивки и морета, те тренираха много. Сега всички сме радостни. Не смятам, че имат някакви суперсили психологически. Те правят единственото нещо в този свят, което умеят – да играят волейбол. Тренират от много малки. Човек се притеснява, когато не вярва в собствените си способности. Но когато си си свършил работата в подготовката, не е трудно да повярваш в това, което правиш. При Алекс и Мони има повече от 10 000 часа тренировки. Ролята на селекционера Джанлоренцо Бленджини е значителна. Той не само ги тренира, а ги учи какво е необходимо едни талантливи деца да станат успешни мъже във волейбола. Бленджини заслужава единствено адмирации за това, което направи не само на световното, но и в подготовката.“
За Алекс и Мони в пълна степен важи поговорката, че крушата не пада по-далече от дървото. Те уверено вървят по стъпките на именития си баща и даже вече го надминаха.
Владо, който е роден на 3 октомври 1977 година, започва да тренира едва на 11 при първата си треньорка Янка Прохорова. В официални състезания той регистрира 345 сантиметра отскок при забиване и 325 сантиметра – при блокада. На Олимпиадата в Китай през 2008 г., заедно с Матей Казийски, е най-резултатният играч за българския отбор. И двамата реализират по 82 точки.
След олимпийските игри в Пекин иска да прекрати кариерата си в националния отбор, но е разубеден.
А през 2009 година е избран за капитан на българския тим. Година по-късно сме седми на световното първенство в Италия, а Николов е във върхова форма. Той е вторият най-резултатен играч с общо 168 точки, като само испанецът Перес го изпреварва със 173. В класацията за нападатели е пети с общо 135 завършени атаки. 18-те аса му отреждат второ място сред най-добрите изпълнители на сервиз. През същата година е обявен за най-добър диагонал в света.
Всъщност Владо не започва спортната си кариера с волейбол, а с плуване. Тренира в ЦСКА и има своите успехи. Пренасочването си към волейбола дължи на своята първа треньорка в този спорт Янка Прохорова, която го хваща за ръка и го води в залата. Самият Николов предизвиква абсолютен прецедент, появявайки се в отбора на „Левски“ с екипа си от плуването в ЦСКА. Недоразумението бързо е поправено и му е даден нов екип, в син цвят.
Преди да триумфира във волейбола, Владо преживява голяма загуба – баща му умира. За всяко момче това е мъчителен период, защото Николов винаги се е нуждаел от одобрението на родителите си. Затова и до днес много му се иска баща му някак си да е разбрал, че синът му е успял.
„Баща ми се разболя от левкемия и краят му беше предизвестен
– разказва в предаването „Търси се“ Владо. – Последният ни разговор беше в болницата. Той пожела да се видим. Явно е усещал, че си отива.“
Когато баща му си отива от този свят, Владо става стълбът в семейството – той е човекът, който поема грижите за майка си и сестра си.
Животът му се преобръща на 180 градуса, когато среща Мая – майката на неговите четири деца. С нея се запознава през 1995 година. Тогава тя е част от младежкия национален отбор. Първата им среща е на рожден ден на тяхната обща приятелка Ани. Тогава танцуват първия си танц и за първи път се целуват. Мая не крие, че първоначалното й впечатление от Владо не е особено ласкаво. Тя, пловдивчанката, го смятала за „софийски надувко“, но когато го опознава разбира, че се е заблудила. За сметка на нея волейболистът веднага я харесал.
„Мая беше различна. Два пъти й предлагах брак, но тя два пъти ми отказа. Може би типично по женски искаше да провери дали наистина го искам – връща лентата Владо.
– Чак на третия път, когато бях в Аржентина, прие предложението ми за брак.
Тогава играехме на Световно първенство и не се бяхме виждали месец и половина. В този период установих колко много ми липсва. По онова време нямаше нито Вайбър, нито Скайп, а телефонните разговори бяха много скъпи. Затова ходех в компютърен клуб, за имам връзка с нея. В този клуб й написах: „Искаш ли да се ожениш за мен?“ и тя каза: „Да“. С мен беше моят съотборник Евгени Иванов-Пушката и му заявих: „Виж, одобриха ме!“.
Когато подписват, Мая вече е бременна. Затова се налага да направят сватбата в два дни. Първият ден е подписването в гражданското, а на втория – църковния брак. Канят близо 100 души на тържеството. Но и това не е решено лесно. Няколко пъти се налага да сменят датата, защото всичко е вързано с мачовете на Владо. А когато идва време за раждането на първото дете Алекс, семейството е изправено пред поредното изпитание.
„Никога няма да забравя появата му на бял свят, защото беше тежко – разкрива в предаването „Извън играта“ Владо. – Водите на Мая изтекоха и отидохме в болницата. Цялата процедура от изтичането на водите до раждането продължи 20 часа. Тъй като беше неделя, в болницата нямаше анестезиолог. Мая много я болеше, а аз нямаше какво да направя. Когато бебето се появи, някак се успокоих. Много се радвах, но ми трябваха няколко седмици, за да осъзная какво точно се е случило.“
На раждането на втория син Симеон пък бащата няма как да присъства и пропуска този паметен момент. Бебето проплаква на 24 ноември 2006 година, но точно тогава Владо и съотборниците му трябва да играят срещу Куба на световното първенство в Япония. Бием с три на нула, а Николов завършва само със скромните за него 4 точки.
„Мони се роди точно преди мача ни с Куба, дори не си спомням как играх, но беше много слабо“ – разказва Владо днес.
Годината, в която семейството за пореден път се изправя пред сериозно изпитание е 2012. Тогава делата във волейбола въобще не вървят, а всичко това се отразява на фамилия Николови. „Моята грешка беше, че не успях да оставя професионалните си проблеми на прага на вратата и ги пренасях вкъщи. Бях изнервен и постоянно намръщен. Това беше във времето, когато националният селекционер Радостин Стойчев реши да бойкотира отбора. Създадоха се лагери. Разделението се отрази върху представянето ми, върху мен и моето семейство.
Усещах, че с Мая се отдалечаваме, и потърсих помощта на психолог.
Първо отидох сам, а след това и с нея. В процеса на разговора психоложката ми помогна да разбера какво искат жените, включително и моята собствена, и ме посъветва как да си подредя приоритетите. Ние сме семейство като всички останали, имаме си нашите проблеми и несъгласия. Склонни сме да правим компромиси и ги правим поравно. Но и до днес ни е интересно заедно, защото не сме се оставили рутината да убие любовта ни.“
Най-голямата им радост, разбира се, са четирите им деца – Александър, Симеон, Филип и Дария. А и така любовта на наследниците им е четири пъти по-голяма. Владо не крие, че е щастлив, защото е сбъднал съкровената си мечта – да има дъщеря. Признава, че с Дария се държи доста по-различно, отколкото с момчетата. Просто защото тя е принцесата на татко. А и казва, че възпитанието на децата е най-трудното първенство, в което е участвал. Засега обаче Филип и Дария не показват, че ще тръгнат по професионалните стъпки на Владо Николов. Но пък времето е пред тях. Може един ден и те да ни зарадват с медали.
Антон СТЕФАНОВ