Владо Николов, една от големите легенди в българския волейбол, напусна „Трейтърс: Игра на предатели“ само на крачка от финала. Капитанът, както го наричаха всички, си тръгна, след като отказа да стане предател и да продължи напред заедно с Даниел Бачорски. Не съжалява ли обаче за този развой на събитията? Това ще разберем от самия него в интервюто, което даде за „Филтър“
– Господин Николов, тръгнахте си от „Трейтръс“ на крачка от финала. Не ви ли е яд?
– Не. Това, за което влязох в предаването, в общи линии го постигнах. Играта е такава, че няма как всички да стигнат до финала.
– Какво си казахте на тръгване?
– Че предаването е много яко, запознах се със страхотни хора и се насладих на всеки един миг.
– Вие си тръгнахте, тъй като отказахте предложението на Бачорски да станете предател. Но нека помислим хипотетично – какво би се случило, ако бяхте приели?
– Най-вероятно предател щеше да спечели състезанието. Но аз не бих могъл да сменя ролята и да играя срещу хора, които съм гледал в очите и съм молел за подкрепа, когато Оля Малинова беше събрала под знамената противниците срещу мен.
– Бяхте близки с Бачорски по време на играта. Защо мислите, че той избра да покани за предатели вас и Венци Венц, а не например Дани Петканов?
– Бачорски е много добър играч и той избра мен, защото знаеше, че ще му откажа. Това негово решение беше логично.
– Да, но в името на вашето приятелство той можеше да ви пожали, да не ви покани и да ви остави на финал…
– Нямаше как да стане. Ние с Бачорски сме си приятели, но в играта сме противници. Такива са правилата.
– Ако не бяхте поканен за предател, виждахте ли се на финала като праведен?
– Ако Бачорски не ме беше поканил за предател, щях да съм на финал.
– Имахте стратегия да държите предателите до края на играта и на последната кръгла маса да ги отстраните. Не се случи така. Къде ви се обърка планът?
– Нещата се объркаха в момента, когато хората, с които си имахме доверие и знаехме, че сме праведни – Жоро Коджабашев, Венци Венц и Ева Веселинова, отказаха да гласуват за мен. Ако аз си бях тръгнал на кръглата маса, нещата щяха да се случат по план и всичко щеше да е мирно, тихо и спокойно. Знаех, че е грешка да гласуваме срещу предател. Опитвах се да ги убеждавам, но нямаше как да се налагам на когото и да било.
– Грешка ли беше, че разкрихте пред всички казаното ви от Глория, която първа се досети, че предателите са Бачорски и Мая?
– Сега погледнато от моя гледна точка, в онзи момент допуснах грешка, за която после помолих за извинение. Но трябва да кажа и друго – една тайна е такава до момента, когато за нея не знае никой. След като 100 процента от присъстващите вече са я научили, тя не е тайна. Глория се засегна, когато казах, че е споделила първо с мен. Но тя и на други хора го беше казала. Така че дали ми го е признала на мен първи или втори, няма особено значение.
– Да уточним и още нещо – наистина ли в началото не разбирахте играта, или просто се правехте, че не я разбирате, за да заблудите останалите?
– Моята стратегия като праведен в началото беше да не съм заплаха за предателите, за да не ме отстрелят в съня ми. Исках да им дам възможност да си мислят, че имат полза от мен, помагайки в игрите и за печеленото на парите, които се събират. Наясно бях, че няма как праведен да продължи напред в играта, ако някой предател не го пази.
– Беше ли Владо Николов капитан в „Трейтърс“?
– Не. Аз бях юнкер на Бачорски.
– А кой според вас ще е победител в „Трейтърс“?
– Независимо от развоя на нещата накрая, победителите за мен са двама – Дани Бачорски и Глория. Това е техният сезон. Те имаха главни роли, а всички останали бяхме второстепенни персонажи в шоуто им.
– Сравнявате ли „Трейтърс“ с най-трудния ви мач във волейбола?
– Не! „Трейтърс“ е купон, приключение, забавление. Волейболът ми беше работа, живот! Двете неща нямат нищо общо.
– Това не ви е първо риалити. Участвахте и във „Фермата“. Къде се чувствахте по-добре?
– Насладих се и на двете по различен начин. Във „Фермата“ бях в приятелска обстановка, независимо че имаше дуели и се налагаше някой да отпада, но такава е играта. В „Трейтърс“ пък трябваше да решаваме загадка, а и впечатлението, което имах за някои участници вътре, сега е коренно различно, гледайки предаването.
– От кого сте разочарован?
– Човекът, който ме разочарова най-много, е Данчо Белев заради начина, по който излезе от предаването. Истината е, че преди „Трейтърс“ не познавах никого лично. Разбира се, гледал съм публичните изяви на някои. Но тъй като не ги познавах лично, нямах и големи очаквания.
– След „Трейтърс“ обикаляте страната и в различни градове представяте автобиографията си „Високо“. В книгата пишете, че първо сте тренирали плуване, а след това волейбол. Каква щеше да е кариерата на Владо Николов, ако беше продължил като плувец?
– Най-вероятно щеше да е посредствен плувец, а след това щеше да отиде в армията, тъй като обича реда и дисциплината. А и армията е добро място за кариерно развитие.
– Във волейбола имате големи успехи, но ще ви върна към 2012 година, която наричате „най-тежката“. Тогава треньорът на волейболните национали Радостин Стойчев и един от най-добрите ни играчи Матей Казийски напуснаха отбора. Как вие лично преживяхте това?
– Мечтаех да се борим за медали на олимпиадата в Лондон срещу французи, италианци, поляци, бразилци. Да, но се случиха онези събития, които разделиха волейболния свят, разделиха нас и не ни позволиха да вземем максимума на това, за което бяхме подготвени.
– С голяма болка говорите за този период. Простихте ли на Радостин Стойчев и на Матей Казийски?
– Разбира се. С Матей се виждаме някой път по залите, със Стойчев сме в нормални отношения. Не може да живеем в миналото. Трябва да гледаме в бъдещето.
– Сега ме провокирате да ви попитам – кое е най-голямото предателство, което сте преживели в живота ви?
– Не се сещам за голямо предателство, което лично мен да ме е засегнало болезнено, но онзи период през 2012 година беше голямо предателство за делото – делото български национален волейболен отбор. Заедно ние щяхме да сме по-силни и имахме шанс да вземем медал от олимпиада. Разединени не успяхме.
– В книгата разказвате за още един много тежък период – по време на ковид пандемията фалирате в бизнеса ви. Как се изправихте на крака?
– Минах през наистина тежък за мен период. В 8.30 пиех кафето, а в 9.00 часа сутринта отварях виното. Въпреки че сме в голяма къща, затворени в това пространство общо шест човека, започна да се създава напрежение. Така се стигна до един прекрасен ден, в който съпругата ми Мая каза: „Отивай да работиш!“. Да, но нямаше с кого. Тя успя да ме изкара от къщата и първия месец почнах да помагам за апартамент, който ремонтирахме по онова време. Работата не беше нищо особено. Мерех, носех разни материали… Не че не можеше да го свърши някой друг, но просто исках да се занимавам с нещо. За щастие, след месец нещата се понормализираха.
– Това за пореден път доказва, че сте способен да се изправяте и след най-тежките кризи. Връщам ви още назад във времето – преди първите ви големи успехи във волейбола. Тогава губите баща си, който умира от левкемия. В този момент ли момчето Владо стана мъжът Владо?
– Когато живеем добре, не си даваме сметка какво може да издържим, докъде може да стигнем и колко силни сме в действителност. Има една мисъл, че тежките времена правят силни хора, а силните хора правят леки времена. Леките времена правят слаби хора, а слабите хора правят тежки времена. За мен смъртта на баща ми беше много тежък период, но както пише Ницше в „Тъй рече Заратустра“ – „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен“. Така се получи и при мен. Преди смъртта на баща ми бях едно момче, но след като той си отиде от този свят, трябваше бързо да порасна.
– Сменяме темата. 2025 е особена за вас и съпругата ви Мая, тъй като се навършват 30 години от вашето запознанство. За тези три десетилетия разбрахте ли какво искат жените?
– Не, категорично. Никога не знаеш какво иска една жена. Тя сутринта желае едно, на обяд – съвсем друго.
– За тези три десетилетия как успяхте да запазите верността един към друг?
– За нас никога не е имало алтернатива. Може би сме малко старомодни, но за нас семейството е важно!
– След раждането на Алекс и Мони хвърлихте ли им пъповете на покрива на някоя спортна зала?
– Казано честно – не помня, но от най-ранна детска възраст те са по залите. И без да са им хвърлени пъповете там, и двамата са закърмени с волейбол.
– Името Владо Николов повече пречеше ли на Алекс и Мони, или повече им помагаше?
– Името със сигурност им е пречело, но човекът Владо Николов се опитва и сега, въпреки че рядко го слушат, да помага с опита си, който е огромен във волейбола. Надявам се като волейболен ръководител и деятел, а и като родител, разбира се, да съм им помогнал по някакъв начин.
– Алекс е в Италия, а Мони е в Русия. Не ви ли липсват?
– Липсват ми, естествено, но гледаме поне по няколко пъти в седмицата да се чуваме.
– Алекс живее с приятелката си в Италия. Готов ли сте вече да ставате дядо или пък да ви съобщят, че ще вдигат сватба?
– О, да. Дай боже всекиму.
– По-малките ви деца Филип и Дария ще продължат ли семейната традиция във волейбола?
– Дария най-вероятно ще се занимава с волейбол, а Филип по-скоро – не.
– С Мая имате школа за деца в „Левски“. Увеличи ли се интересът след големия успех на българския национален отбор и сребърните ни медали на Световното първенство в Манила?
– След световното интересът е огромен. Толкова огромен, че групите ни са абсолютно запълнени и даже имаме около 200 чакащи деца.
– През 2026 година Европейското първенство по волейбол ще е в София. Имаме ли шанс да повторим успеха от световното?
– Имаме, разбира се. Поколението е много силно и децата са страхотни. Но трябва да се знае, че сме отбор с малко хора и не дай боже да стане някаква контузия на някой от играчите, ние приключваме. Просто защото нямаме толкова взаимнозаменяеми състезатели като другите държави. От голямо значение е и спортната форма на волейболистите. Със сигурност обаче знам едно – всички държави в Европа сега се съобразяват с България.
– Ще има ли продължение на автобиографията ви „Високо“?
– Дано да има какво да се разказва в следващите глави на моя живот. Така че защо не!
– Готов ли сте да влезете в политиката?
– Ако кажа, че не съм се замислял, ще излъжа. Но до момента не съм намерил съмишленици, с които да се захвана с това начинание.
– Бихте ли участвали в риалити отново?
– Ако има формат за застаряващи чичковци, бих се включил. (Смее се.)