Димитър ГАНЕВ
Властта би трябвало да се зарадва от инициативата на опозицията за вот на недоверие, който показва за пореден път нейната разпокъсаност. Хроничният проблем на парламентарната опозиция е, че не може да изгради единен фронт. Най-големият пасив от този вот на недоверие е за ПП-ДБ, защото те заради приоритета еврозона не могат да подкрепят вота. Това е тема, върху която конструират цялата си реторика в опозиция на управляващите не от последните няколко месеца, а няколко години. Точно в този момент не могат да се възползват от това.
Крайният резултат ще е като след първия вот – той няма да е успешен. Проблем за правителството може да дойде само отвътре. Другият вариант е отрицателен доклад за приемане на еврото. При успех с въвеждането на еврото следващата критична точна е как правителството да се запази до октомври 2026 г., когато са следващите президентски избори.
Натрупано напрежение, което търсеше форма на изява, имаше и през 2020 г. Сега с последиците от катастрофата със загиналата Сияна се вижда, че има натрупано социално напрежение и то търси някъде да избие. Търсене на политическа алтернатива има от доста време, от няколко парламента насам, но тя не може да намери своето представителство. Вотовете на недоверие не могат да се възприемат като алтернатива.
Президентът – много се говореше, че ще скочи, ще направи партия – не направи такъв ход. Трябва да имаме предвид, че евентуално след президентските избори през октомври 2026 г., ако реши да предлага политическа алтернатива, неговата позиция няма да бъде толкова силна. Едно е да заложиш най-високия държавен пост в името на това да предложиш политическа алтернатива. Друго е, след като ти свърши мандатът, да предложиш партиен проект. Офертата няма да бъде толкова силна. Ще изглежда като да си търсиш работа.
Профилът на алтернативата е нов политически субект – категорично. Проевропейска, пронатовска, без резки движения в геополитически план, но с нюанси относно 4 големи теми: миграция, зелено, войната. Това са теми, по които т.нар. евроатлантически партии имаха много ясно позициониране, докато общественото мнение беше на обратната страна. Румен Радев вероятно и затова се позиционира в такава посока.
„Възраждане“ и нейният лидер уцелва немалка част от тези теми, но там има генерален проблем – крайността и радикалността, това, че поставя под съмнение базов политически консенсус. Няма алтернатива на европейското членство в очите на общественото мнение. Образът на Европа в България в последните 10 години е много пострадал, но въпреки това не се вижда алтернатива на европейското членство.
„Възраждане“ успява да мобилизира антисистемния вот в страната. Първият представител на антисистемния вот беше Волен Сидеров с „Атака“. „Възраждане“ достигна пика на този вот, Костадинов спря да расте. В този антисистемен сектор започнаха лека-полека да се появяват нови играчи, които вземат от неговото поле. Но нито „Величие“, нито МЕЧ казват – излизаме от ЕС. Защото те търсят нов тип позициониране, който няма да ги кара да цепят директно от „Възраждане“. Ще търсят от тези, които не гласуват и не са в този по-радикален дискурс, в какъвто е „Възраждане“.
Ръстовете при Пеевски се дължат в голяма степен на спада на другите – общността на Ахмед Доган. Все още в социологията не се вижда приток на електорат от други партии, нито от негласуващите. Този ръст може да продължи благодарение на спада на Доган. Най-големият проблем на парламентарната опозиция в това Народно събрание е невъзможността за създаване на единен фронт.
Този вот на недоверие го наричам услуга към управляващите. „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ си имат собствени интереси, те си ги гонят. Събират се 54 подписа, толкова ще бъдат и гласувалите. Управляващите могат да се обърнат и да кажат – нашата опозиция е от 54 души, а тази опозиция в лицето на ПП-ДБ, която всеки ден говори, че е срещу нас, не гласува за този вот на недоверие. Това наричам аз услуга към управляващите.
ПП-ДБ си платиха цената. От 2021 г. до 2023 г. казват, че са против Борисов и ДПС и се борят срещу този модел. 2023 година правят сглобката и тази теза фалира. От 600 000 гласа се връщат на 300 000. Те, ПП-ДБ, просто не са легитимни. Това е проблемът им. Не са легитимни говорители в тази тема срещу Борисов. Те имаха сериозен политически капитал в лицето на столичния кмет Васил Терзиев, който е извън греха на сглобката, избран на мажоритарни избори, но тази възможност за презареждане на тази общност – очевидно не стана.
Три са критичните точки, които ще предопределят хоризонтите на това управление. Първата е конвергентният доклад. Ако е положителен, разказът ще е подготовка за фактическото членство. Втората критична точка е 1 януари 2026 г., когато пак ще трябва да се прецени какъв е интересът на партньорите в конфигурацията. Критична точка №3 са редовните президентските избори догодина.
Анализът е направен в предаването на БНР „Политически НЕкоректно“
