Навлизаме в най-горещия сезон и с него главоломно се увеличава рискът от пожари в горите. За българските залесени територии, национални паркове и резервати тази голяма опасност ще остане чак до ноември, сочи анализът на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). Заради изменението на климата, което води до все по-високи средни температури и по-интензивно засушаване, тенденцията е пожароопасният сезон да започва по-рано и да трае все по-дълго – далеч извън рамките на традиционния летен период.
На повечето места сезонът с повишен риск от пожари е определен още в началото на април със заповеди на областните управители, а в някои области като Бургас, Смолян, Стара Загора – дори през март. За край на пожароопасния сезон е обявен 31 октомври или 30 ноември в зависимост от специфичните особености на областта. Последният ден на октомври е обявен от министъра на околната среда и водите за край на пожароопасния сезон за всички защитени територии, уточняват от природозащитната организация WWF. От там напомнят, че през последните три десетилетия площите, засегнати от огъня рязко се увеличават, което води до загуба на ресурси и биологично разнообразие. Освен това намалява значението на горите като вододайни, противоерозионни и противосвлачищни зони. В не малко случаи пожарите засягат и имущество, а за съжаление взимат и човешки животи.
Над 95% от горските пожари започват в резултат от човешка намеса – и това не винаги са грешки като изхвърлени фасове, за които инстинктивно може да се досетим. Гората може да пламне и от оставени сред природата счупени стъкла или пластмасови бутилки пълни с течност, които действат като лупа. Нагретият ауспух на работеща кола също може да подпали сухи треви. Понякога на дъното на барбекюто в гората може да има тлеещи въглени, които силен вятър да разнесе. Осем от десет горски пожари започват в земеделски или урбанизирани територии и после се прехвърлят в горите – например при случайно удряне на камък от метален плуг по време на обработката на ниви, както и при незаконно палене на стърнища. Това обяснява Костадин Вълчев, инженер лесовъд и старши експерт „Гори“ във WWF България. Затова е много важно всеки от нас да е наясно не само с тези специфични рискове, а и с това, че пожароопасният сезон не е само в разгара на лятото от юли до август. В общия случай той вече продължава от март до ноември, което налага повишено внимание почти през цялата година.
Как да намалим рисковете
Ето препоръките на WWF за безопасно поведение сред природата
1. Не палете огън на открито през пожароопасния сезон.
2. Не палете стърнища. Изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските територии е изрично забранено.
3. Не хвърляйте фасове и кибритени клечки в горски и тревисти местности, включително през прозорците на автомобили.
4. Пазете запалки и кибрити далеч от деца.
5. Не пускайте пиратки, бомбички, фойерверки и други пиротехнически изделия. Освен че носят риск от пожар, те създават и огромен стрес за дивите животни.
6. Не оставяйте стъклени и пластмасови бутилки в гората или в полето – те могат да имат ефект на лупа и да възпламенят сухи треви.
7. Избягвайте паркирането след дълго шофиране върху сухи треви, защото може да се възпламенят от горещи части (например ауспух), капещо горещо масло и други течности, особено при по-старите автомобили.
8. Не оставяйте уреди (включително лампи) без надзор, ако сте на къмпинг. Не напускайте мястото, преди да сте се уверили, че няма опасност от възникване на пожар.
9. Не изгаряйте растителни отпадъци в дворовете си, защото огънят може за секунди да достигне съседни къщи, постройки, насаждения, гори.
10. Забранено е разчистването чрез изгаряне на отпадъци, включително сухи клони и треви, в горски участъци! То трябва да се извършва само чрез събиране, окосяване и извозване на определените места.
Маргарита ДИМИТРОВА