През 2022 година в Софийската градска художествена галерия бе открита забележителна изложба с творби на значими български художници, които са изобразявали грозното лице на войната. Експозицията бе кръстена „Войната!
И Подлуде светът“ – изречение от стихотворение на големия поет Кирил Христов.
Сбирката съвпадна с началото на ужасяващата война в Украйна. Експозицията бе шокираща, а човешкият мозък трудно проумяваше какво кара хората да се избиват.
За жалост, те не само не спират да го правят, но войната се превръща в нова реалност. След агресията на Украйна последваха размирици в Нагорни Карабах.
Напрежение тлее на Балканите, а отскоро човечеството е изправено пред опасността от глобален и дълготраен конфликт след нападението на „Хамас“ над Израел. Европа е залята от протести в подкрепа на евреите и палестинците. Терористични групи се активизират. Ракети изравняват със земята сгради и отнемат хиляди животи.
Има нещо абсурдно във времето, в което живеем. Изкуственият интелект вече пресъздава „реални хора“, готви се второто пилотирано кацане на Луната и превземането на Марс. Роботите все по-мощно изтласкват хората. А те им помагат, като се самоунищожават.
Може да е парадоксално, но възходът на технологиите, от една страна, помага, а от друга, сякаш обезценява стойността на човешкия живот. Този нов манталитет налива масло в огъня на нерешени международни конфликти. При разклатени устои на ценностната система и избуялата агресия светът се пренарежда. И съвсем не по най-добрия начин.
Войни винаги е имало – кървави, безмилостни, ужасяващи. Но сега като че светът наистина е „подлудел“. Хората живеят с усещането, че настъпва ново време, а те ще търсят мястото си в него не със съзидание, а чрез разрушение. От духа на Просвещението, на науката и знанието вече ни делят векове.
Най-тягостно е усещането, че разпадът трудно може вече да бъде спрян. Дано все пак разумът победи. Нали по него уж се различаваме от животните.
