Цените на златото претърпяха рязка промяна по време на войната с Иран, започнала на 28 февруари, въпреки че традиционно ценният метал се възприема като най-сигурния актив и основен резерв на централните банки. Първоначално той поскъпна рязко през януари до 5600 долара за унция, преди да се срине до под 4200 долара в края на март. Златото беше един от най-добре представящите се активи през 2025 г., като се възстанови поради тарифната несигурност, силното търсене от борсово търгувани фондове (ETF) и изкупуването от централните банки.
Но откакто САЩ и Израел започнаха координирани удари срещу Иран на 28 февруари, златото е паднало с повече от 15,8% до около 4394 долара за унция, изтривайки почти всички печалби от 2026 г.
По-високите опасения от инфлация поради покачващите се цени на петрола след блокирането на Ормузкия проток означават, че Федералният резерв на САЩ може да поддържа високи лихвени проценти. Това намалява привлекателността на златото, което не носи лихви. От началото на ескалацията цената се е понижила с около 25%, което поражда въпроси сред инвеститорите. Обяснението се крие не толкова в самия конфликт, а в неговото отражение върху ключови глобални ресурси и нуждата от ликвидност, обясняват от Tavex.
През Ормузкия проток преминават около 20% от световното потребление на петрол, 25% от глобалната търговия с втечнен газ, 10% от торовете. При някои категории зависимостта е още по-висока: около 30% от азотните торове и 20% от амоняка. Това прави региона критичен за глобалното стопанство. Икономиките в Персийския залив са силно зависими от тези ресурси. Петролът и природният газ са 55% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Катар, а торовете – 10%, което прави 65% общата зависимост на страната. Петролът е 45% от БВП на Саудитска Арабия, а торовете – 10%, което е общо 55% зависимост. В Обединените арабски емирства петролът и газът са 35% от БВП, торовете и общо химията – 5%, туризмът – 10%, а търговията и логистиката – 20%. При риск от сериозно свиване на тези приходи държавите са изправени пред необходимостта да осигуряват разходите си и функционирането на икономиките. В такива ситуации те се обръщат към най-ликвидните си активи, сред които е златото. А когато една стока започне да се продава масово, логично цената й пада.
„Ако една икономика загуби 50–60–70% от приходите си, но трябва да продължи да функционира, тя започва да използва своите резерви. А най-ликвидният и най-търсеният актив в такива моменти е инвестиционното злато. Именно затова държавите го държат – за кризисни периоди“, коментира Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex. Според него тази логика важи и на индивидуално ниво – когато доходите намалеят, хората използват спестяванията си.
В същото време на българския пазар се наблюдава противоположно поведение. Търсенето на инвестиционно злато остава силно, клиентите не продават, а увеличават позициите си, използвайки по-ниските ценови нива.
„Инвестиционното злато е застраховка срещу геополитически и макроикономически катаклизми. Настоящият спад е временен, а дългосрочният потенциал остава. Прогнозата ми продължава да е за цена от над 10 000 долара за унция“, смята Баклаян.
Дават помощи на бедните, щом горивото достигне 1,60 евро за литър
Парите ще се превеждат по банкова сметка, могат да се получават и в пощенски клон
Ако у нас средната цена на дребно на масовите горива бензин А95H и дизел достигне или надхвърли 1,60 евро на литър в три последователни дни по данни на Националната агенция за приходи, тогава ще се активира финансовата подкрепа за най-бедните български граждани. Това става ясно от публикация на Агенцията за социално подпомагане (АСП), която информира как ще става кандидатстването по Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухването на конфликта в Близкия изток.
Държавата ще осигури месечно 20 евро за лица с ниски доходи, които са собственици или съсобственици на моторно превозно средство или изплащат автомобил с договор за лизинг. Очаква се по този начин подкрепа да получат 1,380 милиона души. Средствата ще се предоставят през месеца, следващ месеца, през който е изпълнено условието за активиране на мярката, в сроковете на изплащане на социалните помощи.
Право на компенсацията ще имат хората, чийто средномесечен брутен доход за 2025 г. е бил по-малък или равен на 652,41 евро. Сумата е колкото двукратния размер на линията на бедност за миналата година. Тъй като кампанията за подаване на годишни данъчни декларации върви в момента, ако липсва информация за доходите на човека за 2025 г., ще се вземат предвид тези от 2024 г. и линията на бедност за същата година. В този случай доходният критерий за достъп до подпомагане по Програмата ще е 537,88 евро. Средствата ще се изплащат по банков път или в посочен пощенски клон.
Гражданите, които отговарят на условията на програмата, и на които АСП е изплащала помощи през януари и февруари 2026 г., няма нужда да подават заявление-декларация за получаване на компенсация. Средствата ще бъдат предоставени служебно от съответната дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Останалите кандидати за компенсации трябва да подадат заявление-декларация по образец в дирекцията по настоящ адрес. Формулярът е публикуван в рубриката „Социално подпомагане“, подрубрика „Социални помощи“.
Заявленията могат да се подават лично в дирекция „Социално подпомагане“; чрез лицензиран пощенски оператор или посредством електронна административна услуга след регистрация с квалифициран електронен подпис, ПИК на НОИ или на НАП в Портала за електронни услуги на Министерството на електронното управление.
НАП вече е проверила маржовете в над 800 бензиностанции, за се установи, че цените на горивата са резултат от обективни обстоятелства и доставни цени, а не от спекулативно поведение. Приходната агенция започна да публикува на своя сайт всекидневно цени на дребно на основните горива – бензин А95, дизел и пропан-бутан.
Маргарита Димитрова