Годината е 1978. Волен Сидеров е с две девойки в кафенето на грандхотел „София“. Облечен е с дънково яке и дънки. „Като ми кажат сега, че при социализма нямало дънки, ми става смешно. Всичко имаше, просто се купуваше на черно“, казва той, докато сядаме на маса в същото заведение, което през 2025 година е ресторант ADOR, а хотелът – „Интерконтинентал“.
„Когато се видех с 20 лева, а в случая с двете девойки имах тези пари, пиехме коняк и кока-кола, пушехме БТ кутия – продължава разказа си журналистът, писател, лидер на „Атака“ и бивш депутат. – Черпехме се и си тръгнах с тях под ръка. В локалното платно пред хотела виждам двама мъже в кола. Единият ми маха с ръка да се разкарам от пътя им. В следващия момент излезе от колата и ми заби едно кроше. Озовах се седнал на тротоара, а те дадоха газ. Скочих с думите: „Ела тука, бе! Излез!“. Сигурно щяха да ме смажат. Явно бяха някакви ченгета.“
След тази случка Волен разбира, че понякога е добре да бъдеш набит. Двете девойки се втурват да му помагат, бършат кръвта от лицето му. „Станах обект на особен женски интерес“, отбелязва с усмивка той.
С тази история от младите години на Сидеров започва нашият обяд. Познавам Волен, работила съм с него в различни вестници, следила съм както журналистическата, така и политическата му кариера. Наясно съм колко начетен и ерудиран е, но и колко скандален може да бъде. Преди всичко обаче той е изключително интересен събеседник, чийто живот не може да се вмести в рамките на един обяд. Енциклопедичните му познания, историите и преживелиците му са като за роман.
Волен избира ресторант ADOR за срещите ни не само заради спомените, а и привлечен от гледката към сградата на Народното събрание. Уточнява, че храната не е толкова важна за него. Това е учудващо, защото всеки може да види в YouTube как бившият депутат готви с вещина и представя различни рецепти. Слабата му фигура обаче показва, че не прекалява с храната, което не му пречи да готви и гощава любимите си хора. „Яденето те прави ленив и отпуснат – отбелязва той, след което си поръчва зелен чай и малък Бушмилс. „Имам име на пияница, но не ми пука“, добавя. Решавам да му правя компания с един коктейл.
„Българска кухня няма. Нашите предци са хапвали хляб, лук, сирене и сланина през зимата. Всичко останало е привнесено от Ориента или от Западна Европа – продължава кулинарната тема Сидеров. – За мен вкусна е простата и хубава храна, от която не ми става тежко. Наслаждавам се на самото готвене, аз само опитвам храната.“
Мнозина са вкусвали спагетите и задушеното на Волен. Не са малко и присъствалите на кулинарните му купони в Бистрица, където той и третата му съпруга Деница живеят известно време.
Там отраства и синът им Волен, който скоро ще навърши 10 години.
Днес семейството живее в центъра на София заради училището на малкия.
За един Великден Волен решава да покани на гости Кеворк Кеворкян. След известни увещания бащата на „Всяка неделя“ се съгласява. Сидеров се подготвя подобаващо. Става рано, слага агнешкото да се пече 4–5 часа, прави специален сос от портокалови корички. Избира хубаво вино, приготвя свежи салати. Още с появата на Кеворкян Волен му разказва какво и как е сготвил. „Не те познавах в тази светлина“, отбелязва видният гост. Сидеров му обяснява, че за първи път пече агнешко, а Кеворкян отвръща скептично: „С мен ли реши да експериментираш?“. Домакинът е леко попарен, но в крайна сметка печеното е одобрено и изядено.
Разговорът ни е прекъснат от сервитьора. Поръчваме от специалитетите на ADOR, като Сидеров почти не докосва храната. А и защо да си губи времето, като има толкова много истории за разказване. Днес лидерът на „Атака“ и кандидат за президент някак е успокоил топката. Неговата телевизия „Алфа“ вече спря да излъчва и в момента той подрежда книгите и архива си. „Мечтая някой ден всичко да бъде подредено по теми – история, религия, философия, езикознание. Имам и много старопечатни книги“, отбелязва той. Говорейки за богатия си архив, Волен споделя, че неотдавна малкият му син изявил желание да учи старобългарски. Волен-младши проявява интерес и към различните религии, включително и към Корана и еврейския Талмуд. В събота или неделя пък подсещал баща си, че трябва да ходят на църква. „Не го принуждавам, не обичам да се налагам, само съм му казал да ме пита, ако има въпроси. Неговите интереси потвърждават теорията ми, че всеки се ражда с някаква линия в живота.“
YouTube има важно място в графика на бившия депутат.
Покрай социалната мрежа той отново влиза в кожата на журналист и два пъти седмично прави политически коментари в рубриката си „Свобода с Волен Сидеров“. Някои от видеата му събират по 40–50 хиляди гледания. Голям интерес предизвикват геополитическите теми. Една от последните, които Волен коментира, е колко са замърсени и ислямизирани западните столици. „От клуб на богатите Европейският съюз се е превърнал в клуба на западналите – казва журналистът. – Разни коментатори по телевизиите не спират да повтарят, че трябва да се държим за Евросъюза. За какво да се държим, за потъващия кораб ли“, пита риторично лидерът на „Атака“.
Факт е, че общественото мнение за Волен Сидеров не е еднозначно. През годините си в политиката той привлича не малко съмишленици, но успява да набърка в не една и две завързани ситуации. Делата срещу него са многобройни, а нахлуването му в сградата на НАТФИЗ преди години предизвиква огромен отзвук. И днес често го спират по улиците с въпроса: Как ще се оправим? „Обикновено искам да ми дефинират думата „оправяне“. После започвам кратки беседи, защото виждам, че хората очакват от мен да им кажа нещо“, разказва бившият депутат. За голяма изненада, млади хора и ученици искат да се снимат с него. „Та те са родени след 2006 година. Откъде ме знаят – чуди се политикът. – Оказва се, че родителите ми или бабите и дядовците им са ми фенове. Приемат ме за някакъв екшън герой. Наложиха ми този имидж и ми направиха услуга, представяйки ме като хулиган.“
Факт е, че срещу Сидеров и в момента вървят дела за нарушаване на обществения ред.
Едно от последните обвинения е за нахлуването му в Първо районно. Волен се появява с гръм и трясък там, за да пита кой е назначил Симона Радева – полицайката, помогнала на Георги Семерджиев, прегазил смъртоносно две момичета на булевард „Черни връх“ в столицата. Той е и човекът, който по време на коронавируса призовава от ефира на телевизия „Алфа“ хората да ходят масово на църква. Изобщо обвиненията срещу него не спират от мига, когато влиза в политиката.
През 2005 г. Волен Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си „Атака“, което води по телевизия СКАТ. Целта е участие в парламентарния вот, но тъй като регистрацията е забавена, той участва в изборите с няколко други националистически организации, обединени в Национален съюз. Именно този съюз образува четвъртата по големина парламентарна група. През следващите месеци нещата се пропукват, възникват конфликти със Съюза на патриотичните сили и воините от запаса „Защита“ и „Нова зора“. Партията „Атака“ получава регистрация едва след изборите.
Сервитьорът носи още едно малко уиски, а разговорът ни се насочва към темата за бунтарството. „Бях добро, вглъбено и любознателно дете, с отлични оценки в училище“, отбелязва Сидеров и разказва историята как се става лидер. Тя вече е описана в книгата „Живот напук“, върху която политикът работи в момента.
Ето я и нея. Волен е в 6-и клас. Живее на 50 метра от училището си в Ямбол. Един прекрасен майски ден съучениците му го подбират от къщи с идеята да се къпят в река Тунджа, която навремето е доста пълноводна. „Аз нито съм най-високият, нито най-силният, но погледите на съучениците ми бяха вперени в мен. Очакваха дали пръв ще скоча във водата“, разказва Сидеров. Допълнително напрежение в ситуацията внася и фактът, че семейството му е добре поставено в града – майка му е учителка по немски, а баща му – главен счетоводител на един от най-големите заводи в Ямбол.
Волен избира да скочи, което го издига в очите на съучениците му.
Лудориите обаче не спират дотук. Групичката решава да не ходи на училище 2–3 дни. На момчетата им харесва да прекарват времето си на реката, да се мотаят, да ходят на кино. Купуват си билети със стотинките, които прибират от касата на един асансьор. Еуфорията е пълна до появата на класната, която уведомява родителите на Волен, че синът им не е стъпвал в училище. „По наставления на майка ми баща ми трябваше да ме набие, а той, човекът, никога не ме беше пипнал с пръст. Другите деца ги напердашиха и всичко отшумя. Вече не помня как ме наказаха, сигурно майка ми ме е накарала да препиша 10 пъти урока по немски. Тази случка обаче показа какво е да си лидер. Аз трябваше да го направя, защото бях отличникът.“
Години по-късно историята се повтаря. Волен Сидеров вече е публицист, пише статии, води предавания. Хората го разпознават, често го спират с обещанието, че ще го следват, ако направи партия. През 2005 г. тя става факт. Валери Симеонов, собственикът на телевизия СКАТ, по която върви предаването на Волен „Атака“, не вярва, че нещата ще се получат. Дори не се появява на учредяването на партия „Атака“. Когато Сидеров влиза в парламента, Симеонов разбира, че нещата никак не са случайни.
Още в зората на демокрацията през 1989 г. Волен става член на „Комитет 273“ и „Екогласност“, съдейства на Независимото дружество за защита правата на човека. По-късно се включва в СДС.
В началото на деветдесетте той е главен редактор на вестник „Демокрация“.
Това е кратката версия на историята. По-дългата започва през 1975 година, когато решава да учи в Духовната академия в София. Оказва се обаче, че няма църковно кръщение, а то е задължително за кандидатстването му в академията. Трябва му и препоръка от енорийския свещеник. 18-годишният Сидеров е кръстен набързо, но с препоръката нещата се закучват. Свещеникът в ямболската църква „Свети Никола“ отказа с довода, че родителите на Волен са атеисти. Това не спира младежа и той отива в Сливенската митрополия, където на служба е току-що дошлият млад владика дядо Йоаникий. Волен му обяснява ситуацията и получава препоръката. Явява се на изпитите и е приет в Духовната академия. След година обаче я напуска, след като ректорът му казва, че трябва да презапише годината. Причината е, че Волен не спазва вечерния час за прибиране в общежитието, а и често не спи там. Без да се бави, бъдещият журналист започва да учи във Фотографския техникум. „Там ми дадоха занаят, с който си изкарвах парите след това“, казва той. След много години Волен завършва и богословие, но в Шуменския университет.
През лятото на 1989 година Сидеров се свързва със своята съгражданка Румяна Узунова, която по онова време е емигрант и водещ журналист в радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. Говорят си по телефона, Волен й диктува някои свои текстове. Узунова излъчва статията му „Правова държава ли е България“. По-късно, когато се запознават с президента Желю Желев, той му казва, че е слушал въпросната статия.
Идва 10 ноември, но Волен специално отбелязва датата 18 ноември, когато е първият митинг пред катедралата „Александър Невски“. „Той беше режисиран и организиран в апартамента на Анжел Вагенщайн. От хола на този апартамент се вижда като на длан целият площад. На балкона на Вагенщайн стояха плакатите, които трябваше да носим на този митинг – разказва Сидеров. – Бяхме няколко човека – Владо Левчев, Едвин Сугарев, Деян Кюранов, Румен Воденичаров. Вагенщайн започна да ни разпитва кой какво ще говори от трибуната. Тогава Румен Воденичаров скочи и заяви, че нищо няма да му казва, и си тръгна. Той беше див петел.“ Тогава Владимир Левчев предлага ъндърграунд певеца Ангел Джендема да открие митинга. Участието му се оказва провал, защото хората не го познават, а и очакват на сцената да излезе Лили Иванова, Васил Найденов или някой друг известен певец. Интересна подробност от този митинг е, че на трибуната не допускат най-дългогодишния политически затворник у нас Илия Минев. Той е заклеймен като фашизоид.
Когато вестник „Демокрация“ започва да излиза, Румяна Узунова е посочена от Коалиционния съвет на СДС за главен редактор. Постът обаче е зает от съпруга на Блага Димитрова Йордан Василев. Волен Сидеров е от учредителите на вестника с още 8 души, с които правят Синдикат на свободните журналисти в България. Минават изборите през юни 1990 г., Йордан Василев става депутат, а Волен започва да работи за това Румяна Узунова да поеме вестника. Чуват се всеки ден по телефона, докато накрая тя изплюва камъчето, че й остава година до пенсионирането й в Германия и че ще загуби, ако се върне в България. Сидеров отива при Петко Симеонов, един от учредителите на СДС, и му описва ситуацията. „Волене, ти и без това координираш всичко. Ставаш и.д. главен редактор“, отсича Симеонов.
Сидеров променя фасона на вестника, заимства първата страница от USA Today.
През 1991 година въвежда за първи път компютърния предпечат. В един момент обаче групата около Димитър Коруджиев и Стефан Савов започва да недоволства срещу това, което се публикува в „Демокрация“. Изчакват изборите, на които Желю Желев е избран за президент, и се разделят с Волен Сидеров.
Именно с Желев е свързана и една от интересните истории в биографията на Волен. Двамата се напиват в дома на президента. Желю още не се е заселил в резиденция Бояна и живее на ул. „Чавдар Войвода“. „Бях отишъл при него, защото групата на младите в СДС искаха избори и аз трябваше да разбера от лидера какво да правим във вестника – спомня си Сидеров.
– Изпихме едно голямо шише ракия, за мезе изядохме три връзки чесън, защото нямаше друго.
За цялото това време Желю нищо не можа да ми каже. Сега го величаят, но той не можа да излезе от кабинетно-академичното си възприемане на политиката.“
Разказът на Сидеров за българския преход може да продължи с дни. И докато общественият му живот е бурен, то за личния си Волен твърди, че няма такъв. Това, разбира се, е шега, защото лидерът на „Атака“ има три брака. „Много хора не знаят, че съм бил женен за кратко още през 80-те години на миналия век – споделя той. – При първите ми два брака жените ме оженваха за себе си. Те решаваха и аз се съгласявах. При третия ми брак – с Деница, аз бях този, който искаше.“
По отношение на женското мислене Волен има доста критична теория, която развива по време на нашия обяд. „Българският политик се прибира вкъщи и обсъжда с жена си какво се е случило. Груба грешка. Женският акъл не трябва да се слуша, ако не става дума за деца, за дом, за облекло. Не го казвам сексистки, но за политиката трябва глобално мислене, а не детайлно, както е при жените.“
Преди да се разделим, питам Волен Сидеров за разочарованията му. „Нямам разочарования, защото това е предателство пред Бог. Трябва да благодариш, че си жив, че работиш, че правиш нещо. Няма значение, че вчера си бил богат, а днес си беден. Важно е да разбереш, че имаш мисия, и това, което ти е дадено като дар Божи, да го даваш на хората.“
Разделяме се и си мисля, че Волен Сидеров е безкрайно интересен събеседник, човек с прелюбопитна биография, минал през куп житейски и политически перипетии. Мненията за него са полярни, но е безспорно, че е не само вещ анализатор на събитията след 1989 г., на и главно действащо лице в много от тях. Той е един от хората, през които се пречупва преходът – сложен и противоречив като самия него.
МЕНЮ
Ресторант ADOR, хотел „Интерконтинентал София“, пл. „Народно събрание“ 4
Домашно приготвени хрупкави панко скариди с пикантна майонеза – 27 лв.
Печен батат с ароматен нахут, доматена салца и таханов дресинг – 24 лв.
Равиоли с бурата в доматен сос с босилеково олио – 32 лв.
Безалкохолен коктейл – 13 лв.
Уиски – 15 лв.
ОБЩО – 111 лева
Петя Бахарова
