16.8 C
София
сряда, 29 май 2024 г.

Връщат ли се споровете с България и Гърция: Пътят на македонците към ЕС е труден след изборите

Снимка: Politico

Смяната на правителството в Република Северна Македония рискува да съживи напрежението с България и Гърция и да усложни допълнително и без това криволичещия път на страната към членство в ЕС, писа преди дни „Политико“.

Гордана Силяновска и ВМРО-ДПМНЕ спечелиха убедителна победа на президентските и парламентарните избори в Северна Македония, но връщането на ВМРО-ДПМНЕ на власт поставя редица въпроси.

През 2018 г. балканската държава с население от 2,1 млн. души изглеждаше на път да се интегрира напълно, когато разреши продължилия десетилетия спор с Гърция за името си.
Оттогава насам обаче гражданите на Северна Македония са все по-разочаровани от бавния процес на присъединяване към блока, а обществената подкрепа за ЕС рязко спадна.

Изборите за ново правителство и президент, които се проведоха на 8 май водят до ново управление под ръководството на партията ВМРО-ДПМНЕ, която възприема конфронтационен подход както към София, така и към Атина – и двете страни ще трябва да се съгласят с приемането на Скопие в блока.

ВМРО-ДПМНЕ отхвърля искането на София за конституционни промени, с които да се признае българско малцинство. Междувременно гърците все по-често обръщат внимание на факта, че премиерът на ВМРО-ДПМНЕ говори за страната като за „Македония“, а не като за „Северна Македония“, което отново разпалва старото напрежение с Гърция относно използването на името.

Недоволни съседи

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски се зарече да не гласува за конституционни промени „под българска диктовка нито сега, нито в бъдеще“.

Мицкоски се застъпва и за прекратяване на консенсуса в политическия процес на ЕС, за да се „отстранят българите, които имат претенции към това, което смятат за македонско присвояване на тяхната историческа и езикова идентичност“, пише „Политико“.

„Те трябва да помолят българския представител да напусне мястото, където се взема това решение, и да отиде някъде, където може да пие кафе“, каза Мицкоски по-рано.

Главчев за изборните резултати в РСМ: Повече отстъпки няма накъде да правим

Отношенията между двете страни, които и без това бяха лоши, могат да се влошат, твърди Марко Тросановски, председател на Института за демокрация (ИДСК) в Скопие.

„Проучванията показват, че България се възприема като най-голямата заплаха за националните интереси на Северна Македония“, смята той. „ВМРО ще се опита, да покаже повече опозиция, повече критики, повече предизвикателство, което може да влоши още повече отношенията между двете страни“.

Македонците сменят посоката със Силяновска и ВМРО-ДПМНЕ

България също така се подготвя за поредните парламентарни избори – шестите от април 2021 г. насам – на 9 юни и съществува риск Северна Македония да се превърне в политически футболен мач в предизборната реторика, особено в националистическия лагер, пише брюкселската медия.

Едва ли ще помогне и фактът, че Мицкоски вече използва името „Македония“ вътре в страната и обещава да го прави и официално, ако бъде избран, оспорвайки международното споразумение.

Намаляващо доверие

В Северна Македония хората са загрижени главно за качеството на живот, корупцията, намаляването на населението и изтичането на кадри.
Доверието в ЕС също намалява, въпреки че все още остава високо. Подкрепата е спаднала до 65% от 85-90%, когато страната първоначално получи статут на кандидатка през 2005 г.

След пробива, свързан с промяната на името, в Западните Балкани настъпи еуфория, че разширяването най-накрая е възможно. Франция обаче наложи вето на започването на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония и Албания – ход, който тогавашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи като „огромна историческа грешка“.

Сделката все още е възможна?
Конституционните промени, към които се стреми България, изискват мнозинство от две трети в парламента, с което няма да разполага нито едно коалиционно правителство, което ще възникне след вота. Въпреки цялата остра реторика има надежди, че тя може да намалее след изборите.

Албанският фактор

По традиция поне една партия от албанската общност, която съставлява повече от една четвърт от населението на страната, е част от коалицията. Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), третата по големина партия в страната, доминира на сцената през последните 20 години.

Но един нов опозиционен блок от по-малки албански партии беше значително мобилизиран и те потенциално биха могли да се присъединят към коалиция с ВМРО.

Наличието на двата албански блока често се разглежда като зона за по-голямо регионално влияние между министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти. Последният демонстрира силна подкрепа за блока срещу ВМРО.

Според базирания в Скопие анализатор Тросановски е по-вероятно следващият състав на правителството да разпредели политическата власт пропорционално на партийното представителство в парламента, което в момента не е така.

„Това определено ще намали влиянието на Албания в македонските политически процеси“, добави Тросановски.

Сега ВМРО-ДПМНЕ ще трябва да търси партньор за коалиционно управление. За да е стабилен кабинета обаче, ще са необходими промени в конституцията и отблокиране на пътя на Северна Македония към Европейския съюз – условие, което поставя всяка една от албанските партии в следващия парламент.
Председателят на СДСМ Димитър Ковачевски заяви, че изборният резултат за досегашните управляващи е тежък и предстоят конгрес и вътрешнопартийни избори.

Стево Пендаровски плати цена и заради натрупаното недоволство на македонците от управлението на досегашното правителство и още в първите часове на изборната нощ призна поражението си и поздрави победителя и му пожела успех.

На 12 май ще бъде свикано извънредно заседание на парламента на Северна Македония, на което трябва да бъде обявено началото на мандата на Гордана Силяновска-Давкова като президент.

Новият парламент в Скопие трябва да се събере на първо заседание най-късно 20 дни след обявяването на официалните резултати. В срок от 10 дни след това първо заседание президентът трябва да връчи мандат за съставяне на правителство на партията с най-голямо представителство – ВМРО-ДПМНЕ. Мандатоносителят има 20 дни да състави кабинет.

Накъде ще поведе ВМРО-ДПМНЕ Северна Македония и ще смени ли характерната за партията реторика на конфронтация със съседните държави-членки на ЕС – България и Гърция предстои да видим.

Източници: Politico, Kanal 5, БНТ

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img