Арх. Петър ДИКОВ
Градоустройствените и архитектурните проблеми на ромските гета винаги са стояли в обсега на професионалните ми интереси. Като проектант на общи и подробни планове по време на социализма, съм разработвал редица цигански квартали, тогава така ги наричахме, в цялата страна –например квартал „Кармен“ в Казанлък, „Комлука“ и „Надежда“ в Сливен, „Караманица“ в Перник, „Калтинец“ в Горна Оряховица“, „Малчо Малчев“ в Търговище и още доста. Тогава се практикуваше един „лесен“ начин за справяне с проблемите на тези квартали. В общите градоустройствени планове териториите им се определяха изцяло за други функции – например за развитие на промишлени зони.
По този начин с едно боядисване в лилаво проблемът „изчезваше“ – поне на проект, и нямаше нужда от усилия за въвеждане на ред и законност, регулиране и благоустрояване. Предвиждането предполагаше цялостно събаряне на всичко съществуващо – постройки, улици, съоръжения и изграждане на нови производствени предприятия. А живеещите в тези територии щяха да бъдат настанени някъде… само дето къде, кога и как, изобщо не беше ясно …
И естествено, в нито един град и с нито един квартал това не се случи. В същото време се строяха панелни осеметажни блокове и в тях се настаняваха цигански семейства – така се решаваше жилищния проблем на постоянно нарастващото население. Наследството от този начин на решаване на проблема можем да видим днес в „Столипиново“ в Пловдив, в „Дружба“ в София, в Казанлък, Сливен, Ямбол и други места.
В средата на 90-те години започнаха да идват чуждестранни пари за решаване на ромските проблеми. Самият аз работих по проекти на къщи за роми в Нова Загора – проект, финансиран от Световната банка. Къщите се построиха на значително по-високи цени от стандартното строителство, „усвоиха“ се сериозни средства, настаниха се няколко семейства, а ефектът беше нулев, за да не кажа отрицателен.
И така, на базата на моя опит в битността си на проектант и знанията по проблемите – основно устройствените – на гетата, съм установил следното:
1. Настаняването на ромски семейства във високоетажни сгради е противопоказно, защото противоречи на традициите и начина им на обитаване. Примерите в страната са много и резултатите са видими в цялата страна.
2. Липсата на цялостни устройствени планове и липсата на контрол върху незаконното строителство в ромските квартали са предпоставка за неконтролирано разрастване и все по-сериозно усложняване на проблемите, включително организационни с доставката на вода и електричество, при които се обвиняват потребителите, че не плащат за тях, а не им се откриват партиди, защото обектите им са незаконни.
3. Липсата на контрол по адресна регистрация дава възможност за значителни неконтролирани миграционни процеси от страната към големите градове и София, които основно се насочват към и около ромските квартали.
4. Недостатъчната политическа воля за целенасочени и мащабни действия по ромския въпрос, както и липсата на усилия по обясняване и убеждаване на хората за изключителната национална важност на задачата води до нежелание и дори съпротива за финансиране на работата по решаване на проблема с гетата.
Много от политическите сили, за да не кажа всички, се страхуват от по-сериозни действия за решаване на ромския въпрос. Многократно съм казвал, че гражданите настръхват при градоустройствено насочване на три предвиждания – ново гробище, ново сметище и ново ромско строителство.
В София трите големи компактни ромски квартала са кв. „Христо Ботев“, кв. „Факултета“ и „Филиповци“ (махалата). Има и няколко по-малки съсредоточия – Баталова воденица, поречието на р. Какач при бул. „Европа“, поречието на р. Суходолска при ул. „Кукуш“, бул. „Константин Величков“ и ул. „Позитано“, както и печално известните „Виетнамски общежития“.
Квартал „Христо Ботев“ е най-старият и най-благоустроен ромски квартал в София. В него проблемите са повече общоградски, отколкото локални – шумът от летището, нерешените въпроси с развитието на голямата градска комуникация, предвидена да премине през квартала, бъдещето на жп линията и т.н. За тази територия в сега действащия Общ устройствен план е използвана комуникационна разработка отпреди 90-а година, при която се развиват първокласни улици и съоръжения между тях, все едно че са на свободен терен. Това впрочем е едно от малкото проблемни места на ОУП от 2009 г. През годините между 2010 и 2013 г. с няколко комуникационни разработки се опитахме да намерим ново, по-рационално и икономически възможно решение и за града, и за квартала, но съпротивата на Висшето училище по жп транспорт – вариантът засягаше терена му – попречи това да се случи. Проблемът все още не е решен, а необходимостта от изграждането на тази комуникационна връзка – така наречената Източна тангента, става все по належаща.
И сега продължавам да смятам, че ромското включване е въпрос от стратегическа важност както за София, така и за България… и е време да се действа.