Работя над книга „За Прогнозирането“. Как да надничаме в бъдещето и да се опитваме да го променяме. Как да пишем с действията си история на бъдещето… Какво можем да научим от спомените си от бъдещето.
Защото има много бъдеще-та и ние можем да се опитаме да „изберем“ някое от добрите, ако не можем да живеем в най-доброто. Но също така често си мисля за миналото и го изучавам главно по документални книги и документални филми. Да, миналото е едно, но познаваме ли го, правим ли си изводи от него?
Демокрацията често чете (ако изобщо го чете) миналото, както дяволът чете Евангелието. Демокрацията понякога е много наивна, цялото й минало е пълно с наивност. Миналото не може да бъде променено, но може да бъде опознато, за да се направят необходимите поуки от него.
Защото и за демокрацията, както Чърчил бе казал за Русия, важи същото – тя е с непредсказуемо минало.
Впрочем за Чърчил – ето цитати от него: „Ако бях италианец, щях да облека фашистката черна риза… Не можех да не бъда очарован, както и толкова много други хора, от любезното и скромно поведение на синьор Мусолини и от неговата спокойна и уравновесена осанка въпреки множеството бремена и опасности. Всеки можеше да види, че той не мисли за нищо друго освен за дълготрайното благо – така, както го разбира – на италианския народ, и че за него нито един по-дребен интерес не представляваше и най-малкото значение“.
Същата заблуда, толкова типична за демокрацията – да не вижда по-далеч от носа и интереса си и да се самозалъгва, че автократите и диктаторите все пак са хора и нищо човешко не им е чуждо.
Цяла Европа е жертва на политиката на Меркел към Путин. Шрьодер поне бе прозрачно ясен – меркантилен, продажен тип. Нищо лично – само бизнес. Но Меркел? Всички плащаме данък „Меркел“. И ръцете на Меркел, като тези на Путин и Тръмп, са с украинска кръв. Мой състудент, германец, много отдавна ми казваше, че като млад е пътувал за работа години наред в електричката заедно с Меркел и „Ако знаех, че ще ни стане канцлер, да я бях бутнал от влака! Толкова беди на Европа щях да спестя!“.
Соцът като всяко черногледо минало в някакъв лош смисъл си отмъсти на демокрацията чрез Меркел. Меркел е сладкото отмъщение на социалистическото минало спрямо демократическото настояще. Защото Меркел е гедерейски продукт на соца – негова същност, смисъл и съдържание. С неговите илюзии и заблуди. С неговото уязвено самочувствие и язвителна обреченост. А демокрацията в Европа повери съдбата си в ръцете на това чистокръвно дете на соца – Меркел.
Миналото помни как Париж бе в ръцете на германците през първата половина на 40-те години на миналия век. Бе в ръцете им, но не се промени осезаемо – работеха на пълна пара и бистрата, и театрите, и вариететата, и „Мулен Руж“, и публичните домове. Лайф из лайф! Някъде се бият, някъде бранят отечествата си, но Париж е друга бира. Да, понякога и в Париж е имало спречквания между германски офицери и храбри парижани – за местата по-близо до сцената, на която жени с евино облекло развличат и окупатори, и окупирани.
Демокрацията има моменти, когато предпочита да се весели със своите врагове или да прави бизнес с тях, вместо да им дава отпор.
Ако не вярвате, изучавайте миналото. То е част от спомените от бъдещето. Изучавайте миналото, за да има бъдеще.
Николай СЛАТИНСКИ
Коментарът е публикуван в nslatinski.org. Заглавието е на „ФИЛТЪР“
