Критичен ум би допуснал, че Реджеп Ердоган умишлено превръща своя противник Екрем Имамоглу в народен любимец. Толкова обречени на автогол изглеждат действията за политическо елиминиране на истанбулския кмет и опозиционен кандидат-президент.
Историята често се повтаря под формата на трагедия или фарс. Самият Ердоган като градоначалник на мегаполиса беше осъден, след четири месеца излезе от затвора безкрайно популярен и вече 23 години управлява Турция.
Вървим към абсурден рецидив. Арестът на Имамоглу по разследване за корупция, временното отстраняване от кметския пост и евентуална присъда, съответно изборна забрана, ще родят герой на борбата за демокрация.
54-годишният Екрем отхвърля обвиненията като изфабрикувани, а протестиращите в големите градове го подкрепиха за президентска номинация на Републиканската народна партия. Лидерът на РНП Йозгюр Йозел обяви, че единодушното послание на 1,7 млн. членове плюс 13 млн. непартийни граждани вещае предсрочен вот вместо редовния през 2028 г.
Властите отричат политически мотив в акцията срещу кмета и стотина негови сътрудници. Ердоган разкритикува основната опозиционна сила, че поляризира населението и подклажда размирни демонстрации. Негативите се трупат върху Ердоган, без значение директно или косвено замесен. 71-годишният държавен глава отдавна е укоряван за овладяване на всички управленски лостове и авторитарен режим.
Какво цели хазартният стратегически ход? До президентския вот остават три години, а при победата през 2023 г. Ердоган обеща този трети мандат да му бъде последен. Вероятно е размислил или просто елиминира опасността от предсрочни избори чрез съдебни спънки за главния конкурент. Има резон за контролирано изпускане на социалното напрежение, защото тенджерата кипи дълго и е по-безопасно да бъде отхлупена сега.
Ердоган умело изместваше акцента от вътрешните проблеми към грандиозни международни планове, но тази тактика постепенно се изчерпва. В разгара на руската инвазия в Украйна геополитическите маневри тежаха на везната. Президентът мобилизира подкрепа чрез тезата за злонамерена западна намеса в турския суверенитет, а междувременно обеща да озапти галопиращата инфлация.
Реално подобрение не последва и на местните избори 2024 управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) получи шамар с едва 35,5% от общия вот. РНП взе 38%, като задържа Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, добави Бурса и други големи общини. Ердоган нарече поражението „повратна точка“, обеща самокритичен анализ и корекции, но отново без видим резултат. Продължаващата тенденция червеният цвят на създадената от Кемал Ататюрк РНП да измества от картата оранжевия на ПСР е предпоставка за триумф на Имамоглу.
Либералните критици на консервативния патриот Ердоган предлагат лесно обяснение: завръщането на Доналд Тръмп и новият курс на САЩ окуражи диктаторите по цял свят; Ердоган усети удобен момент да обезглави опозицията, докато вниманието е концентрирано към военните конфликти; Турция придоби решаващо влияние в Сирия и по-голяма тежест в НАТО, а Евросъюзът има проблеми с финанси, икономика, сигурност и затова реагира сдържано. Брюксел, Париж, Берлин се ограничиха с дълбока загриженост за турската демокрация и призив за спазване правата на опозицията и населението.
Всъщност ситуацията е значително по-сложна и геополитическите позиции на Ердоган не са толкова силни. Изгодната двойна игра с Киев и Москва вече е ограничена, а Саудитска Арабия иззе важната роля на неутрален домакин за мирни преговори. Русия и Китай имат своите резерви заради експанзивната турска стратегия на Балканите, в Кавказкия регион, Близкия изток, Централна Азия, Източна Африка и Сахел. За капак Ердоган губи вътрешно и международно влияние, защото претенцията за обединител и защитник на мюсюлманите срещу агресивния Израел не е подкрепена с резултатни действия.
Офанзивата срещу Имамоглу е кулминация на дълъг политически натиск. Бившият строителен предприемач и убеден социалдемократ е трън в очите на Ердоган от първата си кметска кампания през 2019 г. Анулирането на резултата имаше обратен ефект и при повторния вот Имамоглу спечели по-убедително. Осъдиха го на 31 месеца затвор за обида („глупаци“) към изборната администрация, но той обжалва и така блокира забраната за политическа дейност.
Откакто оглави Истанбул, Имамоглу е обект на над 90 разследвания. Обвиненията варират от корупция, подкупи и манипулиране на обществени поръчки до пренаселен обществен транспорт по време на пандемията от COVID-19. Сега го заподозряха във връзки с терористични организации, а ден преди ареста анулираха дипломата му за висше образование – друг начин да го дисквалифицират от изборите.
Ескалацията е своеобразен залог „всичко или нищо“ – Ердоган ще елиминира най-популярния си опонент или ще го превърне в герой.
Теодор ЦЕКОВ
