Венцислав МИЦОВ
Това, което в последните 50 години не успях да науча, е, че мнозина имат една позиция, но когато вземат някой лев от някоя институция, заемат друга такава…
Критично отношение към дадена партия… После изведнъж рязък завой. И после същите, които уж са споделяли моите идеи, започват да ме плюят, че критикувам дадената институция. А после, няколко дни по-късно, виждам, че се хвалят как са направили нещо си за тази институция и постват доволно снимки.
Затова съвсем сериозно обмислям никога повече да не се включвам в някакви инициативи. За да не се озова за пореден път в ситуацията на човек, който с гражданската си позиция е помогнал на други да вземат някой лев и после същите тези се обръщат срещу мен, щото аз си продължавам с критиките, а те са си свършили работата.
Впрочем така свършихме и работата на мнозина политици, ама там е ясно, там по презумпция така се получава.
Повече ме е яд, когато разбера колко съм бил глупав.
И за да илюстрирам колко безгранично тъп съм всъщност (макар и без пряка връзка с горното), ще кажа, че когато през 2019 напуснах „Музикаутор“ в знак на протест срещу тези, които лишиха от право на глас младите колеги на общи събрания, нито един млад колега дори не се обади ей така, да ми благодари, че съм защитавал позициите му.
Ей така, от чисто лицемерие поне.
Да, за моята тъпота съм си виновен само аз. И въпреки това, въпреки че около мен е пълно с меркантили, които имат едни позиции, но ако им дадат някой лев, имат и други, отново си мисля, че в крайна сметка най-важен е тестът с огледалото.
И че колкото и да ме псувате, колкото и да ме наричате от дебел до луд, аз се гледам в огледалото и виждам себе си.
За вас не знам.
Опитайте.