Явор Куюмджиев е роден през 1970 година в София. Той е магистър по компютърни технологии от Техническия университет и магистър по бизнес администрация от Рочестърския технологичен институт в Прага. Заместник-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. Депутат от „Коалиция за България“ в 42-рото народно събрание.
-Господин Куюмджиев, реална ли е опасността за АЕЦ „Козлодуй“ да спре заради безпрецедентната суша и ниските води на река Дунав?
Всичко зависи от това колко още сантиметра ще спадне нивото до котата, при която помпите вече трябва да намалят дейността си. Но трябва да се отбележи, че други централи по реката, не само атомни, също и въглищни, спряха, защото са на брега. А нашата АЕЦ е по-умно проектирана, защото е построена на 7 километра от брега и не черпи вода директно от реката. Прокопан е много дълбок канал, който довежда вода дори и при по-ниски нива на Дунав. Така ние сме гарантирани за още двадесетина дни. А какво ще стане после, не знаем. Според прогнозата в Алпите ще има силни валежи тези дни и около 25 август нивото и при нас ще се покачи.
-Какво е положението с другите атомни централи?
Унгарската АЕЦ спря, няколко централи във Франция – също. Румънската може да работи още няколко дни, макар че взривяваха скали, за да вдигнат нивото в техния канал.
-Имало ли е подобни случаи да спират един след друг реактори?
Да, преди няколко години в Югоизточна Европа, но не беше толкова отчетливо. Тогава Дунав не беше засегнат, имаше проблеми заради Лоара, Сена и Рейн и също така се наложи голямо спиране на централи. От над 80 блока във Франция почти половината бяха изключени поради ниските нива на водата. Тази година се случи и друга странна история – една от швейцарските централи спря, а подобно нещо е прецедент. Тя беше изключена заради повишената температура на водата, тъй като не можеха да я използват за охлаждане.
-Сложно, скъпо, рисково ли е възстановяването на работата на спрените реактори?
Не е нещо извънредно и драматично, те веднъж годишно се спират за планов ремонт. Но когато това се случва извънредно, теоретично се намалява животът им. Обаче безпрецедентната суша създаде криза не само в ядрената енергетика, а и в конвенционалната, която произвежда електричество от въглища. Няколко такива централи спряха по същите причини.
-Какво показа тази криза посред лято – къде е най-уязвима точка в енергетиката?
Това е някакво изключение, което в нашата част на Европа се случва за пръв път. Но енергетиката наистина е уязвима от какво ли не – от войни, от засушаване. Поне българската енергийна система е проектирана да издържа на много големи напрежения и натоварвания. Ние няма да останем без ток, ако, примерно, се наложи АЕЦ да спре заради ниските нива на реката, защото имаме още тецове, които могат да се включат и да заместят мощностите. Друг е въпросът на каква цена ще стане това. Истината е, че ще е много скъпо.
-Въглищните тецове ли са най-сигурната алтернатива?
Те също ползват вода, но при тази ситуация се оказва, че точно атомните централи на Дунав са уязвими. При четирите АЕЦ – две в Чехия и две в Словакия, които не са на големи реки, а са построени на специални язовири, рискът е по-малък. Впрочем в по-благоприятна ситуация са и нашите тецове. Излиза, че централите на големи реки са по-рискови. Горещото и слънчево време е златно за фотоволтаиците и те работят на максимум. Благодарение на батериите, слънчевите централи, топлоцентралите и АЕЦ, в момента сме огромна гранитна скала, която крепи енергетиката на цяла Югоизточна Европа. Страната ни изнася огромни количества електроенергия, приближаваме се до нивата отпреди десетина години, когато въглищните централи работеха с пълна мощност. За разлика от 2025 г., когато изнасяхме 40 пъти по-малко, отколкото през 2015. И тези износители плащат 5% от оборота си във Фонда за сигурност на електроенергийната система, данъци, цялата държава сега печели много.
-Обяснимо е, когато има търсене, да се вдигат цените. Какви са нивата им това лято, когато Европа навлезе в кризата?
– За миналия юли средната цена на еленергията е била 101 евро, а за този – 111, т.е. с 10% е по-висока. Но за август нещата са драматични – преди година цената е била 75,83 евро, а за първите единадесет дни на месеца е 136,20 евро. Това е огромно повишение. А какво ще стане през ноември-декември, когато традиционно енергията е по-скъпа?
-Тогава можем само да сме доволни, че удържахме на натиска и не затворихме въглищната си централа „Марица изток 2“. Днешната ситуация може ли да бъде ясен сигнал към Брюксел, че за енергийната система миксът е нещо жизненоважно?
На практика така се получи – в момента от осемте блока на държавния ТЕЦ работят пет. А иначе през последните години сигналите валят един след друг. Актуалната ситуация за пореден път доказва, че при климатичните промени в енергийната система не можем без въртящи се машини. Ще припомня какво се случи в Испания преди две години, когато целият им ток идваше единствено от слънце. Въртящите се турбини поддържат честотата на тока, която трябва да е 50 херца плюс-минус 0,0001 херц. Ако нямаш нито една въртяща се машина, може да е стабилно само ако всички работят. Но тогава в Испания внезапно паднаха два големи слънчеви парка и цялата система се срина, включиха се автоматичните защити. Бяха необходими десетина дни, за да възстановят системата. А преди това испанците бяха много горди, че са постигнали 100% енергия от ВЕИ. Ако махнем всички въртящи се машини, единственото, което остава, е АЕЦ-а. Но онези, които нямат атомни централи, какво ще правят?
-При това положение очаквате ли в Брюксел да преразгледат концепцията за Зелената сделка?
Не. Зелените талибани са прекалено силни. Съгласен съм, че тецовете замърсяват и трябва да се изваждат от мрежата, но ключовата дума тук е постепенно. А и да има какво да ги замести. Вярно е, че най-хубавата енергия е атомната, но за изграждането на АЕЦ са необходими години. Какво ще правим през това време? Бъдещето наистина е атомна енергия плюс ВЕИ-та, плюс батерии и ПАВЕЦ. Но не със скорост, която създава проблеми.
-Вие виждате ли бъдеще за втора атомна в Белене?
Убеден съм и няма да спра да го повтарям, че на нас ни трябват още две атомни централи – и в Белене, и в Козлодуй – 7-и и 8-и блок. Точно в този порядък. В Белене вече е извървян огромен път, при това най-важният – документалният. С малко адаптация и осъвременяване в продължение на една година може да се получи разрешение за строеж. И после за 7–8 години централата е възможно да се построи и да заработи. Ако обаче за 10 години завърши документалната част и се получи разрешение за строеж на 7-и и 8-и блок в Козлодуй ще бъде колосален успех. На нас и сега ни трябват още атомни реактори, които да заместят тецовете. Ние, изглежда, забравяме, че сега работещите 5-и и 6-и блок наближават 40 години. При проектен живот 30 години с огромни усилия и труд и с много инвестиции ресурсът им беше удължен с още 30 години. Това обаче подлежи на допълнителни проверки и лицензиране на всеки 10 години. Обаче през 2047–2049 г. те приключват. Ако днес започнем да строим в Белене, централата ще я имаме към 2039 г. А 7-и и 8-и блок в Козлодуй могат да влязат в експлоатация, когато сега работещите реактори достигнат пределната си възраст.
-Няма съмнение, че високата цена на еленергията от това лято ще има сериозно отражение в европейската и в българската икономика? Каква очаквате да е реакцията на бизнеса?
Пак ще настане голяма какофония, бизнесът пак ще иска подкрепа, ща настоява за тавани на цените. Очаквам поскъпване на всичко. А ние, гражданите, още си седим на регулиран пазар. Но истината е, че той в един момент трябва да приключи, защото системата е изключително несправедлива. Тя даже помага на богатите повече, отколкото на бедните. Този, който дължи 1000 евро на месец, за да отоплява „олимпийския“ си басейн в предградията на София, получава още 1000 евро като бонус. А бедният човек, чиято сметка за ток е 10 евро, получава 10 евро. Това не е правилно, не трябва да е така. Вече толкова години не могат да направят една дефиниция за енергийно бедни и също така да се мисли как да им се помага на тези хора.
Маргарита ДИМИТРОВА