Марий Росен е отличникът от последните дни на 2024-а по „Раковски“ – в Театър „199“ ексцентричният режисьор превръща в спектакъл пиесата на Яна Борисова „Морето след теб“, в която има по-малко драматургия и повече литература. Така той се разписва като продължител на традицията, започната в прочутото арт мазе от Галин Стоев, наложил авторката в афиша със своеобразната трилогия „Малка пиеса за детска стая“, „Приятно страшно“ и „Хората от Оз“, от която започва походът й към Икарите и Аскерите.
Спектакълът се вписва в новата мода напоследък – определени сцени се превръщат в кино. В началото на сезона я започнаха Христо Шопов и София Кузева в „Не бях аз“, Аня Пенчева и Георги Ангелов мощно я разгърнаха в „Опасна комедия“, а сега дори в кратките епизоди, заснети около Театър „199“ Юлиан Вергов и Радена Вълканова доказват, че са много добри и на екрана. Те са в ролите на бивш телевизионен водещ и прочута писателка. Филип отдавна няма работа, защото пропива всичките си възможности и таланти, а Елиа е ужасно самотна – толкова, че най-верният й другар е въображаемият Ариел. Петър Антонов се справя много свежарски с образа на небинарното духче, съвсем различно от тежките му неразбрани романтици в други представления по текстове на Яна Борисова. Всъщност и тримата са сред предпочитаните й актьори и понеже добре познават стила, философията и посланията й, успяват да обживеят образите, въпреки липсата на активно случване и на декори, толкова задължителните елементи за театъра. Дебатите са вечните, гарнирани с актуалните и политически коректните – цената на любовта и на достойнството, параметрите на нормалността и лудостта и обтекаемата граница между тях, огледалното флуидно “аз“… Но големият въпрос в търсенето на автентичната интимност винаги остава един и същ – има ли втори шанс за чувствата, възможно ли е те да откажат Филип от алкохола и да върнат светлината в битието на Елиа, за да отпрати окончателно Ариел. Финалът, естествено, е отворен – прощалната реплика на Ариел е „Винаги мога да се върна“. Романтично-драматичната комедия завършва – или започва със залез, който прилича на изгрев. Или обратното.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
