13.5 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

За антисемитизма от вчера и от днес – от Леа КОЕН


Леа КОЕН

„Има ли антисемитизъм в България и кои са антисемитите днес?“ е въпрос, който вълнува не само около 5000 български евреи, но и всички световни еврейски организации. Особено след събитията от 7 октомври, които развързваха езици и освободиха тайни страсти и желания. Като пример мога да приведа проявите на антисемитизъм в социалните мрежи на един от ръководителите на БХК и изявен активист на ЛГТБ (след анулиране на известна журналистка от листата „Човек на годината“ заради изразена симпатия към Израел). Господинът, който е зам.-председател на Българския хелзинкски комитет, подкрепян шумно от свои сподвижници, заля с порой от антисемитски внушения, коментари и лъжи социалните мрежи.

Мълчанието на БХК, от друга страна, предизвика многобройни писма на възмущения и протест не само в България, но и от всички краища на планетата. Нито една световна авторитетна еврейска организация (включително Световният еврейски конгрес, Европейският еврейски конгрес, Американският еврейски комитет, Световната федерация на ционистите, „Бней Брит Интернешънъл“, посолства и дипломатически представителства) не сметна, че прецедентът трябва да се подмине, и изпратиха лични писма до председателя на БХК Красимир Кънев, в които изразиха своята загриженост. Познайте как постъпи той? На всички, повече от 15 писма от Европа и Америка, той отговори с един и същи текст, копи-пейстнат със запетаите, в който високомерно отрече всякаква отговорност за случилото се под стряхата на БХК. Този акт на явно пренебрежение, насмешка, арогантност и нещо повече заслужава малко внимание.

За сравнение, ще се върна за малко в далечната 1937 г. заради една забележителна за времето си книга по темата за антисемитизма: анкетата на журналиста и издателя Буко Пити, посветена на въпрос, актуален за времето в Европа: мястото на расизма и антисемитизма. Заглавието е красноречиво: „Българската общественост за расизма и антисемитизма“. Буко Пити вероятно е бил авторитетна и уважавана личност, защото успява да накара 60 от най-влиятелните фигури в България да отговорят на три въпроса:

1. Какво мислите за расизма като теория и практика?
2. Как обяснявате антисемитизма?
3. Мнението ви за еврейството въобще и в частност за еврейството в България.

Елитът на българския елит (крем дьо ла крем) се ангажира с анкетата: проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, Теодор Траянов, Антон Страшимиров, Добри Немиров, Димо Казасов, Николай Райнов, проф. Асен Златаров, политици като Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Янко Сакъзов, Никола Мушанов, скулпторът Андрей Николов, финансистът Атанас Буров и много други. Изброяването им е истински прочит на почетната листа на българската държава от първата половина на двайсети век.

Времето за анкетата не е случайно: вятърът на антисемитизма вилнее вече в Европа – Германия е приела Нюрнбергските закони, Мусолини също сменя националистическата риторика с антисемитска. В България все повече партийни образования („Родна защита“, „Ратник“, СБНЛ) също я възприемат.

Отговорите в анкетата правят чест на българския елит от 1937 г., може би един от най-либералните за времето:

„Антисемитизмът е едно варварско проявление“ (Елин Пелин).
„Ненормално движение, мога да кажа, дори некултурно.“ (Стефан Македонски)
„За мен съществуват само човеци“ (Андрей Николов).
„Не сме заразени от бацила за „расово превъзходство“ (проф. Асен Златаров).
„В България антисемитизъм не вирее, защото няма благодатна почва“ (Никола Мушанов).
„Българските евреи са доволни от нас и ние от тях, защото са добри и лоялни наши съграждани“ (Александър Малинов).

Тези отговори дават не само представа за възгледите на елита, поставени на базата на равенство („те са доволни от нас, и ние от тях“), но и за демократичния манталитет на хората, които го изразяват.

Ето, за този изгубен манталитет ми е думата, когато коментирам поведението, както на самозабравили се активисти и „лидери“ на БХК, на членове и активисти на ЛГТБ, които си позволяват да обиждат евреи и еврейски организации, когато ги приканят към дискусия. И които смятат, че могат да ги третират като недоразвити представители на обществото, на които трябва да се напомня, че съществуват, че имат някакви права само благодарение на тяхната благосклонност.

Българските евреи си спомнят обаче и пазят в своето ДНК моралното наследство на Малинов, Ляпчев, Буров, Елин Пелин и всички споменати в анкетата на Буко Пити. Това е етическо завещание с огромно значение на един истински елит. Него искам да напомня на недобросъвестните, арогантни, напълно самозабравили се организации, лидери и отделни активисти, които, поругавайки евреите, потъпкват най-ценното в българската история: традициите на толерантност и уважение. Които точно днес, във време на конфликти и терор, са болезнено необходими и важни.

Последни новини

- Реклама -