Има нещо дълбоко несправедливо да идентифицираме нашите величия, като ги сравняваме с чужди образци. Лично на мен ми е много обидно, когато наричат Цветелин Атанасов българския Елвис. Или Цветанка Ризова – нашенската Опра Уинфри. Крайно време е чужденците да започнат да се съобразяват с нас и ние да не светим само с отразена светлина.
Ето че настъпиха инаугурационни времена. Всички медии говорят неразбираемо за Мелания Тръмп като за фърст лейди. А колко по-нагледно за аудиторията би било определението за нея да е като за новата Деси Банова-Плевнелиева. Точно и ясно като юнска прогноза. Пак в сферата на Овалния кабинет – колко по-почтено би било да се сещаме за Моника Люински като за Бил-Клинтъновата Лена Бориславова. Кеф ти пура, кеф ти парапет.
Но да се върнем назад в историята. Франция например си има своята средновековна Нинова – Жана д’Арк. И двете бяха предадени от свои и изгорени на кладата. Пак по тези ширини по време и след Втората световна война се прослави местният генерал Атанасов. Вярно, по-издължен от нашенеца, но пак женерал. Някой си Дьо Гол (да не се бърка с Мон Дьо).
А съвсем в наши дни Елисейският дворец се обзаведе със своя Цола Драгойчева. Съблюдавайки джентълменския етикет, няма да споменаваме нито възрастта й, нито семейното й положение, нито какво работи мъжът й.
Но където Париж, там и Брюксел. И ако тръгнем по клептотангентата, нищо не ни пречи да прекръстим шефката на Еврокомисията Фон дер Лайен на немската Ленче ПопКремче. Те се оказаха астрални близначки. Едната чопна от козметиката, другата от фармацевтиката. Ако пък погледнем в нашия двор, можем вече да говорим за Ал Капоне като за чикагския Бойко Борисов. И на двамата им се цупи Темида само защото не са си платили данъците, а за останалото са невинни.
Стане ли дума за сексбомби, много ви моля – вече трябва да говорим за Мерилин Монро като за холивудската Натали Трифонова. Ние не знаем синоптичката и тя ли го предпочита горещо, но и това не е трудно да се изясни.
Що се касае до голямата политика, спокойно вече можем да наричаме проксито на „Възраждане“ Путин като кремълския Копейкин. Зеленски е украинският Тагарев, а нашумелият напоследък Орбан е маджарска проекция на нашия бивш конституционен съдия Георги Марков.
По разбираеми причини спортните коментатори си падат малко тъпи парчета. Говорят за Меси като за неидентифицирано същество. А колко по-ясно би станало на родната и световна запалянковщина, ако бъде представян като аржентинския Десподов.
Споменатите турбуленции не можеха да не се отразят и в областта на теологията. Както е известно, на Столетницата й предстои партиен конклав. И в Червената библия все по-често името на Юда Искариотски бива заменено с Юда Зафирски и Юда Гуцански. Интересно ще бъде да наблюдаваме на кого от двамата позитанските богомолци ще наредят да се обеси.
Стоян КИРЧЕВ