Иво ДИМИТРОВ
Световното първенство по волейбол приключи, но един жест след неговия финал разтопи сърцата на милиони по света. Симоне Анцани от тима на шампиона Италия прегърна и избърса сълзите на разплакания след загубата с 1:3 гейма наш национал Дамян Колев. Един миг, в който трагизмът и щастието на момента се преплитат по особен начин, а сълзите сами тръгват. Защото над всичко е човещината. Висш пилотаж в човешките отношения, в които често и безрезултатно търсим проекцията на втора сигнална система. В нашия случай наблюдаваме еманация на ценности, до които рядко се докосваме като хора и още по-малко като граждани, като общество, като партньори, да не говорим като конкуренти.
Този емоционален момент оставаше някак си встрани от родния медиен мейнстрийм и от бъбривите и лигави патриотарско-сладникави репортажи на всички големи телевизии в първите часове след награждаването. Защото важните неща за нас май са други. Българите за една седмица до един се надпреварвахме кой е по-голям разбирач на волейбола от другия. По същия начин, по който за отрицателно време взехме да разбираме от ваксините за ковид. Така е още от времето на Людмила Живкова, която искаше да ни прави всестранно развити личности. И какво се случва днес? Когато дойде първенство по художествена гимнастика, всички започват да дават акъл как се върти лента, как се хвърля топка и как се хващат бухалки. Когато циганите от махалата напердашат поредния лекар от линейката, даваме рецепти за реформи в здравеопазването, а когато полицаи се сбият с протестиращи, до един имаме мнение как да се променят законите, че МВР да работи по-правилно. И никой от нас не се пита какво направих, за да не живеем скотски, в постоянно бедствие и от скандал до скандал.
Иначе Симоне Анцани заслужава приживе да бъде обявен за символ на добротата и неговият образ да е един от тези, които скулпторът ще извае върху паметника на доброто. А Дамян Колев цял живот трябва да носи цветя пред същия този паметник, защото няма по-утешително нещо от това съперникът ти да те прегърне и да признае колко велик си всъщност дори в драмата от загубата. А колко още по-големи могат да станат прекрасните момчета Алекс Николов, Мони Николов, Аспарух Аспарухов, Илия Петков, Алекс Грозданов, Георги Татаров, Руси Желев, Венислав Антов, Дамян Колев, Стоил Палев, Димитър Добрев, Преслав Петков? Трудно е да предположим, но никой не може да ни забрани да мечтаем.
Иначе българите сме смотаняци. Грешка! В огромното си мнозинство не сме смотаняци, а сме световни смотаняци. И да ме обвините в нихилизъм, няма как по друг начин да коментирам новината, че служители от Автомобилна администрация са били арестувани, след като са поискали подкуп от шофьорите на камионите, превозващи техниката за концерта на световната звезда Роби Уилямс на входа на София. Същият този Роби, който сърдечно поздрави националите ни, а после накара 40 000 да полудеят на националния стадион „Васил Левски“. Здравейте, ганьовци, ще допълня поп звездата!
След конгреса на „Продължаваме промяната“ стана ясно, че пред партията има две важни задачи. Първата е да бъде успокоена Лена, която бе помолена да се оттегли от ръководните органи, а другата е да бъде устроен Николай Денков на някоя синекурна длъжност в европейските институции. Партията трябва да се погрижи за душевното спокойствие на един свой кадър, който е и бивш премиер, след като не прави нищо по същия въпрос за другия си бивш премиер Кирил Петков. Иначе задачата предизвиква истинско умиление. Спомняте ли си колко чистосърдечно преди време Кирил Петков изплю камъчето с думите: „Ники много обича да пътува“. В това сякаш е закодирана амбицията на 99 на сто от нашите обични политици. Световни смотаняци. Последното не важи за волейболистите.