Отдавна говоря, че политиците ни трябва да минават задължителен преглед при психиатър, преди да влязат в голямата игра. Защото България има нужда от стабилни емоционално, без тежки травми в психологическото си състояние министри, депутати, управленци и опозиция. Пиша това с ясното съзнание, че рискувам едни 5000 (пет хиляди) лева, които лицето Андрей Иванов Цеков иска да получи от „Филтър Медиа Груп“ за разследване, озаглавено „Министър на „Промяната“ се готви да открадне изборите“, публикувано на 20 март 2024 година в сайта filternews.bg. Въпросното лице, което по онова време е министър на регионалното развитие и благоустройството, се почувствало засегнато от това, че в разследването са извадени на светло зависимости между съпартийци, партньори, фирми, лица и роднини, свързани по различни начини с Цеков.
Всички те са навързани като свински черва. На бял свят лъсват договори за поръчки, намесени са партийни назначения, държавни агенции, близки по приятелска и партийна линия, роднини, включително братът на съпругата на господин министъра. От всичко публикувано въпросното лице Цеков спряло да се храни нормално, да спи, срамувало се пред съпартийците си и положителната (забележете – ПОЛОЖИТЕЛНАТА) обществена оценка на личността му била накърнена. На всичкото отгоре дискредитиращите твърдения (в случая не става дума за твърдения, а за изложени неопровержими факти) били нанесли поражения върху емоционалното и психологическото състояние на лицето Андрей Цеков. Чудно как човек, който тотално е загубил самочувствие, бил съсипан, засрамен и психически сринат, е успял толкова бързо да се възстанови. Нещо повече – почувствал се е годен отново да бъде в ползу роду , пак да стане депутат, че се е съгласил и за председател на парламента да го издигат…
И понеже по-горе използвах думата „срам“, ще ви кажа, че тя може да има някакво значение за адвокатите му, но не и за лицето Андрей Иванов Цеков. Този е особено голям нахалник. От онези, които цинично гледат и си мислят, че като хванат кокала, когато станат министри или депутати, получават доживотна индулгенция за недосегаемост и могат да ги вършат всякакви. Към екстрите си представят, че са включени медийни метани. Вярно е, че журналистиката ни през последните години е силно наведена, за което е виновна и самата журналистика, но е вярно и друго – хора с достойнство в нашата професия не би трябвало да се притесняват, когато осветяват семейните и партийни схеми на политиците и когато вадят на бял свят зависимости в една съвсем не толкова здравословна среда.
На лицето Цеков ще му припомня още как като министър се криеше от депутатски питания, при това питания на хора от неговата коалиция. Шикалкавеше на въпросите на Ивайло Мирчев и Любен Иванов за сградата „Златен век“, която се издига застрашително в квартал „Лозенец“ до Японския хотел. Поведението му и до днес поражда съмнения за обвързаности със собствениците на въпросния небостъргач семейство Мирянови. Ще припомня, че за същата тази фамилия лобираше собственикът на апартамент с асансьор в тяхна сграда Цветан Цветанов. За сведение на лицето Цеков, и този ме съдеше. Не му се получи. Междувременно съм чувал, че и Мирянови искали да ни завеждат дела. Каква хубава компания! Найс, нали Цеков? И понеже си сравнително по-нов в играта, ще ти кажа, че ти ми приличаш едновременно и на Цветанов, и на празните бетонни кутийки на злополучния недостроен небостъргач, чието строителство продължаваше над десетилетие след разрешението. По този повод ще ти кажа един виц. Попитали Радио Ереван защо в България бившите министри живеят в разкош? Радиото отговорило: Поради липса на доказателства.
Все си мисля, че българите все ще могат да се справят с едно бетонно беззаконие, както и с лакомията, схемите и обвързаностите на едни бивши и твърде вероятно и на едни бъдещи министри. С риск да им нарушат психологичното равновесие и да ги извадят от емоционалния мир. Или с риск на мен това да ми струва 5000 лева. По-лошото е, че такива като теб излизат златни на данъкоплатците.
Иво ДИМИТРОВ
