Сатирата не е от най-върховните таланти на българските сценаристи и режисьори, но през последните няколко години бизнесът на две-трети от тях се случва като в нескопосано измислена, написана и поставена черна комедия. И въпреки че повечето от именитите служители на седмото изкуство са врели и прекипели в протокола на националния кино модел, традиционната им първоначална реакция, когато ги запиташ: „Докога ще продължава истерията с блокираните сесии в Националния филмов център?“, е: „Не ми се говори за това безумие“.
После, разбира се, се стига до аргументи и факти, които обаче, уви, поне засега не сочат категорично изход от лабиринта. Затова пък всички – изрекли и полу премълчали мнението си, са наясно, че схемата за субсидиране на български филми не работи пълноценно. Реформата отдавна чука на вратата, а основният въпрос е защо не й отварят. Дали защото определени групировки в гилдията са си нагласили конюнктурата така, че един от тях ще спечели тази година, а приятелят му – следващата? За да се случи точно това, трябва сложна логистика, изведена в простото народно тройно правило „Аз на теб, ти на мен, за да няма за душманите“. Или може би защото Министерството на културата като принципал не проявява достатъчно воля да разчисти авгиевите обори. Да не говорим, че в парламента никой не се интересува от култура, а промяната във всеки закон трябва да бъде гласувана от представителите на народа, от чиито данъци се отчисляват парите и за някои съвършено аматьорски експерименти. Но колкото и да обвиняваме властта, няма как да се премълчи, че парите за кино, осигурени по закон, не могат да бъдат усвоени – над 50 милиона са върнати обратно в бюджета, откакто действа новият Закон за филмовата индустрия.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
