За кого е добре нашето море?


Кристина ПАТРАШКОВА

Снимането на касови бележки за цената на таратора, сафрида и печените картофи по нашето Черноморие е по-актуално през тази година от фотографии на залези и прелитащи над чадърите гларуси. Отдихът на плажа се превърна в луксозно преживяване, защото някои търговци надуха цените безобразно, без да предлагат по-добро качество на услугата.

Хубавото е, че се появяват все повече комплекси, хотели и ресторанти, които защитават високия клас. Те не са по джоба на всеки, но клиентите, които могат да си ги позволят, остават предоволни. Цъкат с език и се радват, че и у нас може да бъде като в Сен Тропе, където, между другото, прекарват част от почивката си.

Социалната ножица се разтваря все по-широко, както е и по цял свят. Богатите живеят луксозно, а бедните страдат, както им е отредено.

И все пак има разлика между тук и там. В курортите на Запад има достатъчно хотели и ресторанти, които предлагат добра услуга на достъпна цена. В България масово цените са високи за твърде компромисно качество. А такава политика вреди както на собствениците, така и на клиентите. Първите отчитат загуби и слаб сезон, вторите бягат към Гърция. Не че при съседите почиваш без пари, но в много случаи плащаш по-малко за току-що уловена риба и калмари, избираш между повече видове узо, влизаш в чисто море, можеш да спиш в по-евтини хотели.

По нашето море има два вида цени – много високи и съвсем малко по-ниски. Като се прибави към всичко това шумът, презастрояването и замразената храна, остават малко ходове за привличане на туристи. Не е достатъчно Дара и Карлос Насар да бъдат обявени за рекламни лица на Черноморието, за си отдъхнат в Министерството на туризма, че са измислили гениална рекламна стратегия за летния отдих.

Слабият сезон обаче е и за добро. Хората, които правят бизнес по морето, може би най-после ще осъзнаят, че трябва да предлагат по-качествен продукт, да инвестират в чисти плажове, удобни шезлонги, безкомпромисна храна, добро обслужване. Тогава морето пак ще ти излезе солено, но ще знаеш за какво плащаш.
Нали спасението на удавника е в ръцете на давещия се? Поне в повечето случаи.