Любен ДИЛОВ
Естествено е не само широката общественост, но и много общинари да не разбират ключов елемент в ролята и функциите на главния архитект. Това не е някакъв вдъхновен творец, който с размах чертае бъдещето и силуетите на града. Това преди всичко е много добър администратор, който полага усилия идеите, които политическото и експертното ръководство на града имат, да бъдат осъществявани съобразно съществуващите закони. Когато се налага – търси път за промяна на законодателството.
Т.е. Главният архитект, на първо място, е администратор, а не творец. После той е градоустройственик и много добър строителен надзор. Малцина си дават сметка, че Общият устройствен план на София е ЗАКОН, който нито кметът, нито общинските чиновници могат да променят. Той е приет в Народното събрание и може да бъде променян само там. Т.е. бъдещият главен архитект на София ще трябва дълго време да се занимава с това да събере всички законодателни идеи за промяна на Общия устройствен план и да види кои от тях са осъществими в синхрон с останалите закони – ЗУТ, ЗМСМА, ред специални закони, свързани със здравеопазването, образованието, екологията и т.н.
На второ място, главният архитект администрира пътя, по който смели идеи, дошли от ръководството на града, от СОС и от гражданския сектор, могат да се осъществят.
Всички проблеми с непълноценното използване на Витоша се нуждаят не само от смели решения, но и от прецизна експертна и законодателна работа. Същото е с решаването на транспортната схема на града – натрупаните с годините проблеми няма да се решат с творчески порив, а с общите усилия на държава и община – най-вече в създаването на нови подходящи норми. Градът не е бил създаден за два милиона жители и един милион превозни средства! Например да се изместят администрациите на правителството от центъра не е проблем, който може да реши само кметът или главният архитект.
Другият огромен проблем на София – разделението на града на богат Юг и Изток и беден Север, предразположено от жп линиите и гарите, които буквално го разполовяват. Този проблем също трябва много внимателно да бъде разплитан, при това не само на общинско, но и на държавно ниво.
Презастрояването, което така дразни всички, е следствие на гореописания проблем (никой не презастроява на Север!) Днешното състояние е следствие и на факта, че дълго време главните архитекти са се занимавали с „творчество“, а не с прецизиране нормативната база, която управлява строителния надзор и изобщо строителството.
Опазването на старините и духа на Стара София също е преди всичко политическо решение, за което главният архитект, заедно с НИНКН, трябва да потърси най-ефективните и приемливи решения. Не той взима решенията, той търси начините да бъдат осъществявани. В мнозинството си те са над познанията и възможностите на Общинския съвет и Столичната администрация.
В крайна сметка представителната демокрация делегира властта чрез преки избори именно на кмета и на общинските съветници. Не на главния архитект. Той се избира от експерти на база на знанията му как трябва законно да се осъществява дейността. Това стана и на този конкурс, около който настъпи огромен политически шум. Затова няма нищо чудно във факта, че основният градоустройственик е кметът и така наречените творчески решения са за него и политическите ръководства на София.
Както виждате, функцията на главния архитект е много различна от романтичния образ, който създават медиите и някои местни политици и респективно търсят за тази позиция някакъв въображаем, политически приемлив Творец-архитект, който – дори да се намери – ще катастрофира още при първия си сблъсък с морето от законодателни, подзаконови и други проблеми.
