Иво ДИМИТРОВ
Аз харесвам кучетата. Дори смятам, че един добре дресиран и възпитан лабрадор е доста по-умен и схватлив от средностатистически български депутат. Да не правим сравнения и да не говорим за министъра на културата Мариан Бачев. В този ред на мисли обаче не мога да се примиря, че протестът за кучето Мая, прегазено от 29-годишния северномакедонски рецидивист Ненад Цоневски, е в пъти по-мащабен от протеста срещу убийствата на деца по пътищата на страната ни. Впрочем на втория протест присъстваха основно родителите на загиналите. На всичкото отгоре разни фейсбук наглеци масирано подложиха на невъобразима атака клетника Николай Попов, че видите ли, използвал трагедията със загиналото си дете Сияна, за да прави партия.
Впрочем разпространението на опашати лъжи отдавна е национален спорт, но до опиташ да приравниш мъката на един баща със собствената си злоба и мерзост, е вече откровено безобразие и примитивизъм. Подмяна на стойности. Плюя на измислената ви политкоректност, която нанесе непоправими щети върху психиката на две поколения българи.
Липсата на емпатия и озлоблението на нашенеца се проявиха след новината, че Боби Михайлов е приет по спешност в болница след получен инсулт. Представители на липсващото звено от човешката еволюция задръстиха коментарите под информациите в сайтовете. Няма да цитирам въпросните подчовеци, които упражняват омразата си под формата на заклинания и най-черни пожелания. А само преди 30 години името на Боби уж обединяваше нацията и ни караше да се чувстваме горди. Защото, ако не беше Михайлов и ако не бяха неговите феноменални прояви, особено при дузпите на осминафиналите срещу Мексико, България никога нямаше да стане четвърта в света. Но къде ти памет и смирение сред пасмината, която обитава територията. Тъжна картинка, съпътстваща всекидневието ни през последните десетилетия.
И понеже малко по-горе стана дума за протести, не мога да не сравня още два такива, които минаха скоростно през новините, за да ни покажат, че наистина удряме дъното и оттам не се вижда изплуване. За радост на столичния кмет Васил Терзиев и целия му екип от малоумници, които решиха да си направят партийна касичка от двойните цени за паркиране в София, протестът по тази тема мина основно във Фейсбук. Нямаше нито яйца, нито домати по сградата на кметството, разположено на столичната улица „Московска“. Впрочем нищо ново не се случи. Ние отдавна сме известни като компютърни революционери, които щракат смело по клавиатурите, защото обикновено са анонимни. В същото време не ми излиза от главата натрапчивата тирада на Кирил Петков, който написа, и то изненадващо без правописна грешка: „Благодаря ви, че снощи бяхме заедно за Благо, за Никола!“. Интересно защо не бяхме заедно срещу поредния опит да се краде от столичани и защо не бяхме заедно за убитите деца по пътищата. Кирчо няма как да ви отговори на тези въпроси. Още по-малко може да ви отговори Асен Василев.