Иво ДИМИТРОВ
„Филтър” е единственото издание в страната, срещу което водят дела едновременно Кирил и Георги Домусчиеви, както и Гриша Ганчев, чийто адвокат здраво се е напънал да вземе два хонорара, че е повторил иска си два пъти. И това ако не е атестат за свободна журналистика, здраве му кажете.
Първите двама от гореспоменатите тежко преживели факта, че нашите издания са публикували информация как ДЕА се занимава със случая с арестувания с кокаин кораб. Това само влюбен в парите съдия би квалифицирал като обида, между другото. Известният интелектуалец Гриша Ганчев пък не ядял, не спял и много страдал от наша публикация, в която се казва, че е плащал за протестите срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски. Между другото, ако не беше се притеснил от това, сега можеше да мине за активен борец против статуквото. Много е важно човек да е от правилната страна на историята в подходящия момент. Не знам дали Ганчев ще разбере това, което му казвам, но се надявам да успее някак си.
Когато олигарсите са сърдити на журналистите, значи журналистите са си свършили работата. Да извадиш от обувките на удобството онези, на които медиите припяват в такт, пишат лигави очерци и дори им въртят баници, говори за позиция. Сигурен съм, че не сме сами, защото и други колеги в годините настъпваха здраво интересите на въпросната самовлюбена каста. Тази групичка от хора, голямата част от които са продукция на комунистическите тайни служби или са свързани с лица от втория и третия ешелон на партията майка, е най-глезената и недосегаемата.
В този ред на мисли стигам до Васил Божков. И няма да крия, че от всичките в редицата на олигарсите този човек най-малко ме дразнеше. Причината е ясна – той просто е много по-интелигентен от повечето. Казвах си, че в природата понякога има справедливост. Някак си струваше ми се за нормално и по-честно човек с интереси в математиката, изкуството и историята да е успешен и в бизнеса, отколкото например някакъв треторазряден борец, вкаран в бизнеса от Нора Ананиева.
Васил Божков реши да ме опровергае и си поиска 5 милиона от „Левски”. Дори заплаши, че ако левскарите не му играят по свирката, можел да поиска 10 милиона, които някъде били записани като заем. Оставете настрани клубните си пристрастия и си помислете как вие можете да дадете заем на самите себе си и после друг да ви плаща по тази схема. В нормална държава логично ли е бивш собственик да има претенциите за суми, след като е дал или продал акциите си, без тези претенции да са част от сделката по прехвърлянето на собствеността? Значи аз имам фабрика и докато е моя и я управлявам, тя е на загуба. После прехвърлям собствеността, фабриката тръгва нагоре и трупа печалби. Това ми дава криле да искам още пари за нея от новия собственик. Гламава работа.
И нямаше да е толкова гламава, ако „Левски” не беше една от най-големите, популярни и знакови марки в страната. Не ми се вярва Васил Божков да не си дава сметка, че се е възползвал чисто рекламно от тази марка във времето. Защото е имиджово да си собственик на „Левски” или на ЦСКА. Колкото и да се плюят феновете и на стадионите, и в социалните мрежи. Всичко друго е ала-бала.
И не на последно място. Когато публично кажеш, че няма да си искаш по никакъв начин вложеното в „Левски” и срещу това дадеш мъжката си дума, това е повече от договор. Останалото е въздух под налягане, г-н Божков…