Иво ДИМИТРОВ
След наводнението Елените, Влас и Царево потънаха в тиня и боклуци, в които не потъват следите към очевадните корупционните схеми през последните 30 години. За черната статистика дадохме още четири жертви. Те подсилват фундамента на мемориала, посветен на типичната ни безмозъчност и органична алчност.
И ако виреехме в поне малко по-адекватна среда, със сигурност кметът на удавения Несебър Николай Димитров нямаше да се похвали с фотография в социалните мрежи, от която ни се хили радостно в деня на траур. Или щеше да си пусне подобна снимка, но тогава нямаше да е кмет, а щеше да е известен като местния шамшал. Да речем, като Ники Шантавото или нещо подобно.
След дъжда се изредиха всякакви специалисти да ни обясняват какво е трябвало да се направи и как дерето не е трябвало да бъде застроено. Никой обаче не попита какво правят, как я карат олигарсите братя Диневи и Ветко Арабаджиев, които са стратезите на всички строителни безобразия в този район. Никой не потърси за мнение и най-известния хидролог в държавата Ахмед Доган, под чието вещо ръководство и препоръки се развиха проектите „Цанков камък“ и Водното огледало в Кърджали, а река Арда пресъхна и заприлича на планинско поточе.
Не знам в кое огледало се гледат самодейците на българското правосъдие Христо Иванов, Лена Бориславова и Надежда Йорданова, но е нагло бившият зам.-министър на правосъдието от квотата на ПП-ДБ Емил Дечев да е съдия на „случаен“ принцип на делото срещу Божидар Божанов и Кирил Петков в Софийския градски съд. Може ли Дечев да е безпристрастен към политическите си началници? Между другото, отворен остава въпросът дали гореспоменатата Надежда Йорданова трябва да бъде подведена под съдебна отговорност за национално предателство. Йорданова гласува заедно с тримата представители на Северна Македония срещу отпадането на мониторинга на ПАСЕ. Огромното мнозинство от 100 души свали наблюдението над България. За мизерията на подобни нихилисти и за драгоценните ни борци за реформи и независима правосъдна система от ПП-ДБ може да се пише безкрайно, но трябва ли да умират дървета и да се хаби хартия в чест на тяхно сияйно нищожество?
И щом стана дума за икономии, с радост обработих новината, че дворцовото разточителство на „Дондуков“ 2 ще бъде ограничено. Поне що се отнася до неограниченото използване на автомобили от автопарка на НСО от страна на помощния персонал около Румен Радев. Давам всичко, за да видя отнякъде реакцията и изражението на Николай Копринката при тази вест. Утехата му е, че ходенето пеш е по-здравословно от заседналия начин на живот.
Движението е живот и то трябва да се превърне в осъзнат избор за много столичани. Така например живеещите в „Люлин“ и „Красно село“ могат да носят боклука си в квартал „Дружба“, но за сметка на това да осигурят на живеещите в „Дружба“ топла вода и хавлия за баня. Дотам я докарахме с всички възможни промени, с които волю или по-скоро неволю ни сблъсква животът в София.
Такъв ни е късметът – да обитаваме кварталите на българската столица в началото на XXI век. И да псуваме сърдито както в онзи популярен виц:
Звъни телефонът.
– Алооо, алооо, енергото ли е?!
– Не господине! Топлофикация е!
– Е, нищо, и на вас да ви е*а майката!!!