Диана Дамянова
Всяка власт ни радва със своите „положителни“ герои.
Понякога са толкова положителни, че положителността им трае дълго след положителността на партията, която ги е издигнала.
И то не само защото са положителни, но и защото са незаменими, а обществото ни има болезнена необходимост от тях. И ако по някаква причина партията им ги отхвърли, те бързичко се оказват в друга партия, която хем е на власт, хем има още по-болезнена необходимост от тях.
Похвален е случаят с онази директорка на Агенцията по инвестиции, която за времето на своето управление не беше довела до нито една, ама абсолютно нито една чуждестранна инвестиция.
Разбира се, тя внезапно стана известна с два факта. Първият – бързо даде серия интервюта при своето освобождаване от работа, с които доказа, че въобще не е следвало да бъде назначавана на тази работа.
Вторият е, че скоро след като бе освободена от работата, на която въобще не е трябвало да бъде назначавана, тя бързо се оказа на депутатската банка от страната на ГЕРБ, където прекара още някакъв не чак толкова кратък период, тънейки в пълна безизвестност (и слава богу) и забвение.
Сега този безценен кадър се е превъплътил в ролята на някакъв много важен консултант или съветник, или и двете, в областта на икономиката на новите управляващи.
Защото ценен гологан не се губи, а най-най-ценните гологани никога не се губят – те само преминават от един вид в друг (по силата на физическите закони).
От друга страна, това с депутатската банка се оказа не толкова похвална работа, защото министърът на вътрешните работи на тази изпълнена с вътрешни работи държава заяви – тук ще цитирам: „Имам множество имоти и имущество, които съм спечелил с честен труд, а не от депутатската банка“.
Или трудът, както се казва, се дели на честен и на такъв от депутатската банка. Аз, разбира се, нямам ама абсолютно никакво съмнение (тежко ми, ако бих имала) за честността на произхода на средствата на министъра, но съм във възторг от размаха на инвестициите му и най-вече от неговата способност да купува евтини ниви и да ги превръща в скъпи УПИ-та. Това го могат много, ама много малко хора в страната и е свръхдостойно един от тях да бъде именно вътрешен министър на Вътрешното министерство на милата ни държавица.
И е похвално, дори повече от похвално, че управляващата партия има такъв ценен кадър, способен на такива изключително ценни (и изгодни) сделки, щото със своите знания и умения той може да бъде полезен не само на себе си, но и на отечеството ни. Защото отечеството ни има остра нужда от изгодни сделки, особено от типа „купуваш евтино, продаваш скъпо“.
Но върхът на сладоледа на днешния, дори и на вчерашния ден, палмата на първенството носи дамата, която след не много кратък престой в политиката и на депутатската банка, след като прекара незабравими моменти на различни височинни съоръжения и след като прекара известно време в съдебни дела за проведена от самата нея фалшификация, която не се оказа точно фалшификация, а просто от разсеяност си е оставила (никога не правете като нея) електронното подписче на бюрото в уважаваната адвокатска кантора, където е работила. А пък там е имало някакви ужасяващи злодеи (вероятно други адвокати), които са задигнали електронното подписче и са злоупотребили с него, като са създали серия фалшиви документи.
Същата дама има и големи заслуги в редица от юридическите „приноси“ на партията, която представляваше, основните от които се състоят във вярата на тези хора (вероятно и на госпожата), че законите не са съвсем еднакви за всички и че когато те, и само те, извършват нарушения на закона, то е в името на доброто, а останалите – те само са ръководени от зли сили.
И сега, след като освободи депутатската банка от присъствието си, тази дама, този идол на справедливостта и правосъдието, ще управлява поредното НПО, което ще извършва мониторинг върху справедливостта на правосъдната ни система.
Няма да питам как ще се финансира това НПО, щото знам. Както и другите, които принадлежат на добрите и единствено правите.
Но феноменът лице, съдено за фалшификация, да оглавява организация, която ще следи за недостатъци в българското правосъдие, това наистина ми направи деня.
Да бъде!
Защото, както знаете, кадрите решават всичко.
Няма да призная от кого е цитатът, но казанът с кадрите в родината ни бълбука ли, бълбука, а отгоре понякога, ама само съвсем понякога, излиза някаква пяна…