Кристина ПАТРАШКОВА
Той е журналист, при това добър. Беше политик, фактор в годините на прехода. Наричаха го „златен“ пръст, без малко не стана президент. Преди дни бе заснет да лежи в градинката срещу Министерството на отбраната в неадекватно състояние, а видеото светкавично стана вайръл. И заваляха ехидни коментари, заизлива се злоба, хиляди бяха щастливи да наритат виртуално падналия Волен.
Видео с политик в подобно състояние навсякъде по света ще бъде сензация. Тези, които са или са били на върха, винаги са в окото на бурята. Само че е едно да отричаш възгледите, морала и поведението на който и да е човек. Друго е да се гавриш, когато той е в безпомощно състояние.
„Не помните ли как нахлу в НАТФИЗ и нарече артистите боклуци? Колко години решенията на правителството зависеха от неговия пръст? Не помните ли колко луксозно живееше? Така му се пада. Има възмездие“, са сред най-меките коментари на превъзбудените и щастливи от случката потребители на Фейсбук.
Хора, какво ви става? Наистина ли у вас не е останала капка съчувствие? Трудно ли е да разграничите непоносимостта си към дадена личност от ситуация, в която тя има нужда от подкрепа? Някой да й подаде ръка да стане, а не да вади телефона, за да снима и се радва? Злорадството в случая е не само отвратително, но ви превръща в лишени от емпатия същества.
Този живот все повече го живеем зъб за зъб, око за око. Важно е да има враг – и в политиката, и в личния живот. И той да не е опонент, с когото спориш, а човек, който трябва да страда, за да бъде назакан свише. Това озлобяване разяжда цялото общество, в което политици не си говорят, родители и деца се държат един с друг като агитки, колеги се топят взаимно, спортисти си правят мръсни номера. Да помогнеш на някого в неадекватно състояние е човешки акт. Проява на емоционална интелигентност и висша форма на хуманизъм.
Май наистина сме се запътили към бездна, в която всеки момент ще скочим. Не като апокалипсис, а като цивилизационен край на човещината. Прав е Мариус Куркински, който казва, че живеем във време, в което Другия повече от всякога има нужда от внимание. Което в никакъв случай не опрощава греховете му. Но не превръща и нас в духовни зверове.