Иво ДИМИТРОВ
България не може да се справи с един дрон. Това е тъжната диагноза за провалената политика на крадливите ни и алчни управници през последните десетилетия. Дали имаше нужда тази неспособност да бъде констатирана от Славчо Велков – един от дежурните дърдорковци на републиката по телевизора.
Проблемът с дрона е своеобразно обобщение на българската неспособност да се справим с вродения ни мързел и с увлечението да превърнем кражбата и бездействието в национален спорт. А въвличането на Славчо Велков в темата е показателно, че колкото си по-нахален и пробивен, толкова си по-голям „експерт“.
И тъй като многократно сме засягали въпроса за вродената българска крадливост и мързел, ще се фокусирам върху отвратителното налагане по телевизиите на празнодумци. Последните дефилират от сутрин до вечер и се упражняват в чесане на егото си посредством нищоговорене. Празнодумците, които обикновено се изявяват и като периферна опозиция на управляващите, са от първа необходимост за властта. По този начин самата власт се бетонира. Няма как да е иначе, когато хората виждат, че „алтернативата“ не става за нищо. Нещо повече – много от случаите са с тревожна клинична картина.
Славчо Велков е точно от тези типажи, без които общата телевизионна досада нямаше как да мине. В областта на сигурността едва ли ще се намери по-подходящ дърдорко. При това често агресивен и пределно амбициозен. Самовлюбените митомани са особена категория хора, които живеят в паралелен свят. Те често приемат собственото си усещане за значимост за нещо общоприето. Такъв е и нашият герой. На един от пленумите на БСП преди време тогавашният лидер Корнелия Нинова го представи като един особено способен военен, който от 1983 година работи в структурите на МВР и бил стигнал до главен секретар на министерството!?. Елементарна проверка установява, че последното е опашата лъжа, но въпросният кандидат за депутат Славчо Велков не само не поправя лидера си в името на истината, а се оказва, че неговата собствена фантазия е родила поста главен секретар в биографията му. Тук е мястото да отворя скобата, че Велков не е стигал повече от завеждащ сектор в дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка” в МВР в периода декември 1994 – юли 1995 г.
Правя това отклонение, за да си обясним заедно защо при тв разходките си въпросният Велков често се фокусира върху министрите на отбраната и даже им предлага публични дебати. Нещо, което направи и докато трябваше да коментира темата за дрона край Кардам.
Очевидно дълбоко в себе си Славчо някак си се усеща министър на отбраната, а може би и министър на вътрешните работи. И как да не му се въртят в главата подобни таласъми, след като българската глупост вече го е изпращала в парламента като депутат, за да се прави пред обществото на топ експерт по национална сигурност, антитероризъм и разузнаване. Както написаха преди време моите приятели от сайта Фактор – нещо като велинградския Джеймс Бонд или както по би му подхождало, родопския Щирлиц.
В крайна сметка нещата изглеждат още по-прости и патетичните му коментари, преливащи от излишна емоционалност, показват само едно. А именно, че навремето репресивните служби също са намирали начин да се забавляват, демонстрирайки афинитет и към хора с по-голяма артистичност. Колкото и последната да е недостатъчна за прилична кариера в театъра и киното.