Иво ДИМИТРОВ
След кончината на Светия отец бившият премиер Кирил Петков публикува пост в социалните медии: „Бог да прости папа Франциск. Няма да забравя неговите думи по време на нашата среща: „Корупцията е болест, която разяжда тъканта на обществото“. Той ми заръча да продължавам да се боря. „Не води всички битки едновременно: трудно ще победиш корумпираните в България и външните сили, които искат да ти попречат. Води тези битки една по една.“ „Прекарвай повече време между хората по пазарите, те ще ти дадат сила.“ Това бяха думите от папа Франциск към мен като премиер през 2022. Светла му памет“.
Малко преди да почине в края на 29 ноември 2023 година, се срещнах с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и дълго разговаряхме. По време на разговора ни той ми каза, че в България има един фантазьор. Той се казвал Кирил Петков и бил заобиколен от група фантазьори. Всички те били леко налудничаво весели, поръчвали си пици с бело. Хората в началото им се радвали, после започнали да гледат несериозно на тях, приемайки думите им за лоши шеги, а накрая много им се ядосвали, защото фантазьорите освен да лъжат, започнали и смело да крадат. На всичкото отгоре не искали да си сменят дилъра и белото от пиците им действало все по-тежко разрушително на крехките психики.
В този мой разказ има толкова истина, колкото истини има в спомена на Кирил Петков. Очевидно три неща от поста на бившия премиер са неоспорими. Първото е, че е бил министър-председател на страната (Господи, и това преживяхме), второто, че е ходил при папата в качеството си на такъв (видно е от неповторимата усмивка, която е пуснал директно в лицето на папата), и третото, че Франциск вече не е между живите (царство му небесно на Светия отец). В моя разказ също има три неоспорими истини. Първата е, че Хенри Кисинджър беше държавен секретар на САЩ (Бог да го прости), втората е, че е бивш, и третата е, че почина на 29 ноември 2023 година. Останалото оставям на въображението ви. Както преди това един смел президент смело ви остави на въображението на Кирил Петков.
Българите много обичаме да се отъркваме в големите и значими имена. И не само. Опитваме си да ги използваме и в смъртта им, съчинявайки си всевъзможни истории и случки, свързани с тях. В това отношение Кирил Петков е десет пъти българин. Казано с други думи, митоман до тежко болестно състояние. Липсата на базисно усещане за смиреност отприщва такива постове. В тях има и необходимата доза подлост, защото използваш името на Светия отец и интимничиш post-mortem с него, за да прокарваш политически лъжи като тази, че видите ли, си бил борец срещу корупцията – нещо, което и Франциск ти бил признал. Наистина налудничаво е да използваш и смъртта на папата, за да си правиш публично свободни политически съчинения. Очевидно у нас арогантността е безгранична. Тя е възможна, защото няма лимит и за всенародната глупост. Последната се измерва на избори, когато X на брой глупаци гласуват за един шарлатанин или група шарлатани с обидно нисък интелект. И така си живеем в паралелен свят – нахилени, надрусани и най-важното, обречени да обитаваме тази кочина.
