Кристина Патрашкова
Неотдавна бях в Париж и както винаги разгледах за пореден път Musee d’Orsay, в който дори пуйките от прочутата картина на Моне са изобразени от неподражаемата му импресионистична четка като лебеди. Успях да разгледам и впечатляващата мащабна изложба на най-скъпия жив художник Дейвид Хокни в галерията на Фондацията „Луи Вюитон“ – невероятна комбинация от класика и модерен поглед към света, който навежда на куп размисли.
Изкуших се да се снимам пред шедьоври на Ван Гог, Реноар и Моне в Musee d’Orsay, както и през знакови платна на Хокни за спомен. Това правеха всички около мен. Музейните зали в момента са завладени от препускащи тълпи от хора, които се бутат и надпреварват да си правят селфи с прочута творба. Стоят пред нея с минути, щъкат наляво и надясно, за да се щракат от различни ъгли. Радостното е, че много от посетителите на музеите са млади хора, които не се друсат с фентанил, а предпочитат да разглеждат картини. Не го правят обаче от любознателност, а по-скоро обладани от манията да документират всяко свое действие и преживяване. Видях малцина, които се взираха в изображенията с желание да открият смисъла или поне да си зададат въпроси. Най-голям бе интересът към картините на Ван Гог. Стълпотворението пред тях е огромно, а всички, които снимаха с телефони, дори не отклоняваха поглед към табелите с описанието на творбите. Получава се страшна какофония, в която всеки пречи на другия да разглежда спокойно картините и да открива детайлите в тях.
Масовият туризъм вече е напаст, гвардията от чужденци, които обикалят световни градове и курорти, се превръща в хоби, лишено от смисъл. Не са малко тези, които пътуват, за да опознават различни светове и култури, но не са малобройни и тези, чиято цел е просто да се увековечат пред артефакти и прочути забележителности.
Може би е време да бъде забранено снимането в музеите, за да може отново всеки да съпреживява досега с картините. Посланията в изкуството са въздействащи само ако предизвикват емоции. Как може това да се случи, след като човек днес дори не може да види картината, закрита от гора от хора, снимащи с телефони. Същото се случва в театрални, концертни и оперни зали.