Художественият живот в страната през последните години започна активно да се децентрализира и все по-смислени изложби се явяват не само в София, но и в галерии във Варна, Русе, Кюстендил, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора. Именно в Художествена галерия – Стара Загора преди няколко дни се откри изложбата „Живопис на душата“, с която екипът отбелязва 150-годишнината от рождението на Георги Митов. Художник, чието име, макар и да звучи познато, всъщност продължава да стои някак в сянката на по-именитите си родственици, също художници – Антон Митов и Борис Митов. Това е обусловено от малкото запазени творби на Георги Митов, но и от все още недостатъчно положените усилия за популяризирането на личността и наследството му. А те са повече от респектиращи.
Георги Митов може да бъде посочен като един от най-младите представители на първото поколение художници, пристъпили на арт сцената след освобождението на османското иго. Роден на 14 септември 1875 г. в Стара Загора, той расте във фамилията Митови, чиято дейност бележи развитието на културна България от края на ХIХ век и през цялата първа половина на ХХ век. Най-големият му брат е известният живописец Антон Митов, един от основателите на Държавното рисувално училище. Детството на Георги Митов преминава на границата между робството и освободителните процеси по днешните български земи. Години смутни и тревожни, белязани от недоимък и чести боледувания за малкия Георги. Това обаче не му пречи да стане „мечтателен юноша“. Именно в тези години той проявява и своите първи творчески пориви – рисуването. От този негов ранен период са съхранени няколко тефтерчета, изпълнени с бързи скици и впечатления. Като гимназист Георги Митов живее във Варна със семейството на брат си Антон Митов, който по това време е учител там, заедно с друг един именит художник – Петко Клисуров. Именно Антон Митов ще насърчи Георги в рисуването. Така през 1893 г. той ще се отправи на път. Отпътува за Италия, където ще следва пет години живопис в Торино. Дипломира се при Джакомо Гросо с отличие и златен медал.
Пламен В. Петров
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
