Приетите през декември под натиска на ПП-ДБ промени в Конституцията за избора на служебен премиер са напът да създадат най-сериозната конституционна криза от началото на прехода до сега, коментират юристи с оглед на последните събития. Ако всички кандидати за служебен премиер на президента откажат да поемат държавата за два месеца, следва конституционна криза. За това предупреждава преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров. В този случай ще се стигне до блокиране на конституционната система, а това не е предвидено от „творците“ на последните конституционни изменения.
Според най-новите текстове в Конституцията назначението за служебен министър-председател се избира измежду 10 души. Това са председателят на Народното събрание Росен Желязков, управителят или подуправителите на Българската народна банка Димитър Радев, Петър Чобанов, Андрей Гюров, Радослав Миленков председателят на Сметната палата Димитър Главчев и двамата му заместници Горица Кожарева или Тошко Тодоров, както и омбудсманът и неговият заместник Диана Ковачева или Елена Чернева-Маркова.
Проблем с назначаването на служебното правителство може да възникне, защото самата процедура е предвидено да се осъществи след консултации с парламентарно представените сили, а всички знаем какъв разнобой е там. Освен това самият състав на служебния кабинет се предлага от съответния кандидат за служебен министър-председател, което също ще доведе до безкрайни пазарлъци и неконструктивни преговори.
Ако Росен Желязков оглави служебното правителство, има една неяснота – ще остане ли в същото време председател на парламента и може ли да бъде кандидат за депутат? Макар да няма формално ограничение, досега никога членовете на служебното правителство не са били кандидати в изборите, които е трябвало да подготвят.
Сметната палата се оглавява от бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев. Заместниците на Главчев пък са Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров. В случай че някои от шефовете на Сметната палата стане служебен премиер, как след това ще прави ревизия на същото това правителство? Освен това според Закона за Сметната палата „председателят и заместник-председателите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен по международни проекти и програми, свързани с дейността на Сметната палата, научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права“. Или виждаме как Законът за Сметната палата е в противоречие на новите промени в Конституцията, коментират юристи.
Друга опция са гуверньорът на БНБ Димитър Радев или заместниците му. Ако приемем, че предложението падне върху някои от тях, ще възникне проблем, защото не са изменени законите за Българската народна банка, с които те да приемат да бъде назначен за служебни министър-председатели.
Кандидатурата на омбудсмана Диана Ковачева също не е вариант, защото беше избрана за съдия в Страсбург. Остава вариантът с нейната заместничка Елена Чернева-Маркова. Тук обаче също има несъвместимост. Записана е в Закона за омбудсмана, където чл. 10 гласи, че „общественият защитник няма право да заема друга държавна служба“. Не е уреден въпросът със заместник-омбудсмана, което на този етап изглежда като единствения чист вариант – хем Конституцията да позволява назначаването му за служебен премиер, хем специалният закон не въвежда ограничения за него. Така може да се окаже, че заместничката на Диана Ковачева Елена Чернева-Маркова е най-безболезненият единствен вариант за министър-председател на служебен кабинет.
Що се отнася до назначаването на служебния състав на Министерския съвет, това става с указ по предложение на кандидата за служебен министър-председател. Тук стои въпросът може ли президентът да откаже да назначи конкретно лице, например за министър на финансите?
Александър МЕТОДИЕВ
