20.2 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Загуби преди Благовещение – от Милена ФУЧЕДЖИЕВА


Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Преди Благовещение дните бяха черни. Със смъртта на Алек Попов загубихме един от малкото светло-иронични родни таланти. Алек беше фин и високо интелигентен градски писател, който умееше да се подиграва с българските недостатъци аристократично. Не беше склонен да флиртува политически с читателите си, което не пречеше позициите му да бъдат ясни. Той беше свободен писател, голям талант. В момента тази позиция не е лесна за поддържане. От писателите, и изобщо от хората на изкуството, се изисква да са в синхрон с външната политика на деня. Той беше смел писател, осмиващ ни, без да го е страх, че ще загуби читатели.

Алек беше чист човек и гражданин на света, такъв, какъвто можеш само да си се родил. Уникалното му чувство за хумор и високо езиково майсторство ще ни липсват болезнено. Позицията му в литературните среди тук е уникална. През есента на 2023 в „Литературен вестник“ излезе негов смразяващ разказ – „Най-студената сутрин“. Поколебах се дали да го споделя във Фейсбук и се отказах, защото предчувствието за приближаващата смърт може да бъде написано, и то майсторски, истинска висока литература, но е трудно да бъде споделяно.

Вероятно всеки има една баба, която го посещава в сънищата му. И всеки продължава да има отношения с нея през тях. В този смразяващ разказ Алек Попов е описал сложната и често ужасяваща действителност между реалността и сънищата, между живота и смъртта. Разказал е това, което не искаме да четем, но всеки сънува. Нека духът му да лети още по-свободно без земната си опаковка. Светъл път, Алек, няма да бъдеш никога забравен. Винаги ще тъжим за теб. Твоето място винаги ще е празно.
Ракът не подмина и твърде младата за него Кейт Мидълтън. Принцесата на Уелс беше притисната от публичното мнение да сподели, че всъщност е сериозно болна. Видеото, което дворецът пусна, разстрои милиони хора. Кейт не изглежда добре и говори с добре подбрани думи за това как е трябвало да намери начин да обясни състоянието си на децата. Дано да й е писано да го пребори. Ужасно тъжно е, когато млад човек е изправен пред такова здравно изпитание, често на живот и смърт. Тя беше принудена от безумните спекулации в медиите да сподели това, което Алек Попов не е искал да се знае за него до последния му миг. Той е крил болестта си вероятно не от страх, а точно обратното – за да не й се дава сила, признавайки съществуването й. Няма рецепта за правилно поведение пред Звяра. Човек може само да полага усилия да не го е страх. Страхът също е звяр, не по-малко жесток и опасен от болестта, а ракът действа според закони, които медицината все още не може да дешифрира.
В момента се търси причината, заради която лошите клетки в човешкото тяло внезапно се активират. Всякакви тактики спрямо този враг са позволени, ако човек вярва в тяхната ефективност. Вероятно няма семейство в света, в което ракът да не е оставил отпечатък. Дано Кейт Мидълтън бъде пощадена от болестта, защото тя и в момента не е пощадена от налудничавите конспирации в социалните медии, които едва ли помагат за нейното емоционално здраве.

Терористичният атентат в Русия, от който загинаха 133 души, беше кулминацията на тази черна седмица. Жертвите на войните са ежедневие, с което инстинктът ни за самосъхранение позволява да свикнем до степен да не ни интересува бройката. А тя расте и в Сирия, за която забравихме. Там войната на Башар Асад не е спирала. „Ислямска държава“, ИДИЛ, или ДАЕШ на арабски, която пое отговорност за атентата, е от типа на „Хамас“, „Хизбула“ и „Палестински ислямски джихад“. Под изказаните съболезнования на известна политоложка и антипутинистка, друга антипутинистка й зададе въпроса: „Ама вие нали знаете, че те са били съгласни с Путин?“. Тоест, щом жертвите на атентата са останали да живеят в Русия, значи те са путинисти и семействата им заслужават смъртта си. Това е широко разпространено мислене на голяма част от демократичната общност. Жертвите на тоталитарни режими и хунти не са жертви, защото не са напуснали мястото, в което са станали жертви. Хуманността и съчувствието са позволени само към хора от правилната политическа страна. Противопоставящият се на изразяването на съпричастие към загиналите в Русия чете книги, слуша класическа музика, пътува, гледа фестивални филми, накратко, обезпечен е срещу безкултурието, които в неговата глава ражда чудовища. Сам се е класифицирал като безукорен просветен, а това е обикновена интелектуална жестокост. 133 невинни жертви на ислямския фундаментализъм. Когато мислим с ужас и съчувствие за загиналите деца в Газа, би трябвало да не забравяме, че те са пожертвани от „Хамас“ именно заради същия ислямски фундаментализъм, който изби руснаците.

По линия на интелектуалната жестокост при едно посещение на апартамента музей, в който е живял Моцарт във Виена, заставайки пред портрета на Антонио Салиери, човек не може да не изпита вина, че името му беше превърнато в нарицателно за завистлив бездарник. Милош Форман в шедьовъра си „Амадеус“ демонизира Салиери. Форман е пренебрегнал историческите факти във филма, чийто сценарий е базиран на пиесата „Амадеус“ на световноизвестния драматург Питър Шафър. В рецензия за пиесата на Шафър от 1981 г. C. Ж. Джианакарис пише, че преди смъртта си Моцарт е настоявал, че Салиери, музикалният му конкурент в двора на Йозеф II, го е отровил. Трийсет години по-късно сенилният Салиери „признава“, че е отровил Моцарт. Слуховете не спират, въпреки че медиците категорично отричат такава възможност. Причините за смъртта на Моцарт и досега не са напълно изяснени, но едно е сигурно – не е бил убит от Салиери. В музея във Виена разказват, че е имало версия, че е бил отровен от свой близък приятел масон, чиято съпруга му е изневерявала с Моцарт. По-интересното е, че Моцарт става масон след трите финансово най-успешни години в живота си. Той е засипан с поръчки за нова музика, от които печели много. Членството му в масонската ложа обаче му изиграва лоша шега. Меценатите му са най-богатите хора във Виена, които не гледат с добро око на либералните идеи на масонството. И изведнъж Моцарт се оказва нежелан от тях, което сериозно се отразява на разточителния му начин на живот. Той никога повече не е така харесван от австрийската аристокрация. Това е пореден пример за отрицателните последици за артиста от ангажимента му с политиката – защото масонството е задкулисна политика. А Форман, изключителният режисьор, чийто филм е обожаван от цял свят, пренебрегва истината в името на ефекта от посланието за таланта и завистливия бездарник.
И за финал да се забием в жестоката ни по семплост действителност. Благата вест дойде – ще има избори отново. Ново прегрупиране, за което може да се изпише какво ли не, но и нищо ново. Всичко е изговорено и изписано. Тези са тези, онези – онези, а ние, гражданите, плащаме безконтролно високите цени на храните в магазини и ресторанти. Досегашното правителство не си мръдна пръста, за да облекчи положението на българите, можем само да се надяваме, че служебното, а и после следващите ще бъдат с по-голяма грижа за нас, по-малко его и повече отговорност към избирателите си. Няма поводи за хаос, нито за драми. Само очакване за политици, на които им пука за народа им, особено в предстоящите сериозни изпитания, свързани с войната в Украйна. Евентуалното използване на европейска военна сила, както на два пъти Макрон обяви, а и символично показа с фотосесия като боксьор, ще постави което и да е българско правителство пред историческа отговорност. Би било чудесно, ако граждани и политици не си пречим, а си помагаме в предстоящите напрегнати месеци.

Последни новини

- Реклама -