Захари Карабашлиев изненада публиката с нов роман – „Последният ловец на делфини“, за България след Втората световна война. Авторът на „Рана“, „Опашката“, „Хавра“ и други творби, отличени с годишни статуетки и наградите „Елиас Канети“, „Хеликон“ и „Златен лъв“, увлича познавачите в пореден мащабен исторически епос. Той продължава разговора за забравените глави от родното минало, който започна с „Рана“.
Сега писателят обръща погледа си към събитията от края на 40-те и през 50-те години, извайвайки изящна книга пътуване, призив към търсенето на истината, независимо от цената ѝ. „Последният ловец на делфини“ преплита настояще, минало и митология. Действието се редува с лиричен изказ в колкото дълбоко личен, толкова и правдив разказ за бащи, синове, делфини и свобода. В прашния мрак на малко кино мъж се запознава с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея той ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море, въпреки че още от зората на времето – в легенди на антични цивилизации и в приказки на аборигенските племена, хората споделят познанията си за загадъчната ни връзка с делфините като за родственици на човека, като за божествени създания и символи на добродетел и спасение.
Героят на Карабашлиев ще предприеме дръзко пътешествие към корените на семейството си. За да стигне до разгара на Втората световна война, когато учител по история среща във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче той заминава за фронта, където дългът към родината ще се сблъска с новата политическа реалност. България, заради която воюва, ще се промени завинаги. На власт ще дойде терорът, а след него – тиранията. „Всички мои персонажи са водени от идеализъм. И като се замисля, всяко стойностно нещо в живота си човек може да постигне единствено с идеализъм“, категоричен е Захари Карабашлиев.
Изящен или суров, „Последният ловец на делфини“ е за поколенческата вина, за колективната забрава, за границите между „обикновената“ човещина и полетите на духа. И за светлината, която, понякога трудно, но неизбежно, триумфира над мрака. „Комунизмът официално го няма, но се е просмукал – като силен пестицид, дълбоко в почвата на манталитета. Комунизмът в различна степен, но много сериозно, поразява душевността – и личната, и народностната“, коментира писателят пред „Филтър“.
Официалната столична премиера на „Последният ловец на делфини“, който излиза с твърди и с меки корици под знака на „Сиела“, е на 2 декември в Младежкия театър „Николай Бинев“. Там, заедно със Захари Карабашлиев, на сцената ще се качат литературоведът професор Пламен Дойнов и журналистът Бойко Василев. Явор Гърдев и Алек Алексиев ще влязат в ролите на герой и антагонист, четейки части от романа. Представяне на книгата е планирано и в родната на Захари Карабашлиев Варна, в Campus 90, с участието на Симеон Лютаков и Недялко Стефанов, като модератор на събитието е Даниела Цочева.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg