С косата си, прибрана в стегната конска опашка, ръцете и краката си, покрити с 20 татуировки, и компактната си фигура, облечена в спортен екип, Кристъл Смит, избраната за вожд на племето хайсла, прилича повече на баскетболната звезда от родния си град, отколкото на износителката на изкопаеми горива, в която е на път да се превърне. 45-годишната г-жа Смит живее в апартамент с изглед към дълъг близо 100 мили залив – всъщност фиорд – чиито гъсто залесени брегове хайсла са обитавали много преди европейците да колонизират днешна Британска Колумбия, пише вестник The New York Times.
През прозореца на кухнята си тя вижда терминал за износ на природен газ на стойност 31 милиарда долара, който е на път да започне работа. Факелът му излъчва достатъчно силно сияние, за да проникне през гъстата мъгла, която може да забули село Китамаат за седмици наред.
Г-жа Смит казва, че обича да вижда факела, защото ѝ напомня за парите, които ще донесе на хората ѝ. Shell, гигантът в областта на изкопаемите горива, експлоатира съоръжението и помага на хайсла да открият свой собствен терминал за износ само на няколко мили от него.
Той ще бъде първият в света, собственост на коренното население.
Високите амбиции на Канада да се превърне в основен износител на газ до голяма степен зависят от общностите на коренното население, които контролират части от крайбрежната територия. Разширяването, което обхваща 600-километровата брегова линия на Британска Колумбия, е противоречиво за страна, която също така е обещала да се откаже от изкопаемите горива, които затоплят планетата.
Газът ще се доставя в Азия, за да захранва едни от най-енергоемките икономики в света. Освен това той ще донесе приток на парични средства на отдалечените общности на коренното население, които отдавна се борят да намерят място в съвременната икономика.
Но тази нова треска напомня за белезите на предишните. Земята и морето на този регион са били експлоатирани за добив на кожи, риба, злато и дървен материал, а местното население е било опустошавано от болести, бедност и насилствена асимилация. Обещанието за инвестиции в газови находища за милиарди долари поднови дебата за идентичността на коренното население и опазването на околната среда, който се води от поколения.
Г-жа Смит и хайсла залагат изцяло на газа. Но някои членове на съседно племе пречат на газовите компании дори да стъпят на тяхна земя. Разделението е дълбоко, в общностите и в сърцата на хората.
Канада предлага на племената по тихоокеанското крайбрежие милиарди долари под формата на кредитни гаранции, обещания за дялово участие и други финансови стимули, за да насърчи разработването на газови находища в техните земи.
Съединените щати доминират в износа на втечнен природен газ (LNG) и Канада иска да участва в този износ. Нейните терминали на тихоокеанското крайбрежие могат да предложат по-бързи и по-евтини доставки за Южна Корея, Япония и Китай, отколкото терминалите на американското крайбрежие на Мексиканския залив. (Газовата индустрия на САЩ е направила само малки стъпки за разработване на свои собствени пунктове по тихоокеанското крайбрежие).
На карта са заложени милиарди долари приходи и дълготрайността на канадската индустрия за изкопаеми горива. Канада е четвъртият по големина производител на суров петрол в света и пети по добив на газ.
През последните десетилетия канадските съдилища предоставиха на коренното население повече права върху земята му. Хората от племето хайсла го използват, за да сключват споразумения за работни места и изплащане на обезщетения, докато някои от съседните племена гитксан и нисгаа използват същите нови правомощия, за да се борят с газовите компании.
„Прокълнати сме, ако го направим, и прокълнати, ако не го направим“, казва Брад Стар, художник от племето хайсла, който изработва дърворезби в ателие срещу апартамента на г-жа Смит. „Но всеки един от нас и децата ни ще получат пари от това. Това е толкова просто. Имаме толкова много за възстановяване.“
