Доцент Тодор Чобанов се завърна в Министерството на културата през март тази година като зам.-министър с ресор „Недвижимо културно наследство“. Историкът вече е заемал поста в първото правителство на Бойко Борисов от 2009 до 2011 година, а от 2012 до 2021 г. е бил заместник-кмет в направление „Култура, образование, спорт и туризъм“ в Столична община.
-Господин Чобанов, завърнахте се в Министерството на културата като зам.-министър. Вече сте заемали този пост. Вероятно се чувствате в свои води?
Да, познавам добре министерството, в което съм работил доста време и преди. Като общинар също не съм спирал да работя с колегите – Столична община има много теми и въпроси, които изискват непрекъснато взаимодействие с министерството. Например новите музеи на града, които успяхме да създадем в партньорство – като подземния музей на метрото, един от най-големите подобни музеи в Европа и по света.
-Как работите с министър Мариан Бачев, който идва от актьорските среди? Говорите ли на един език с него?
С министър Бачев се сработихме отлично още от първия момент. Той е много динамичен, съсредоточен човек, което е и моят модел на работа. Уважава професионализма в сферата на културното наследство и подкрепя нашите предложения, които касаят работата по различни спешни и не толкова спешни въпроси. Например веднага одобри идеята да задълбочим партньорството ни с Швейцария в областта на борбата с трафика на антики и предложението да възобновим по-тясното сътрудничество по тази тема с прокуратурата, МВР и митницата.
– Поехте ресора „Недвижимо културно наследство“. Доста проблеми има в този сектор. Но с кой ще ви е най-трудно да се справите?
Това действително е от по-тежките административно ресори в министерството заради големия брой преписки от различен характер. Говорим за повече от десет хиляди на година. Наблюдаваме над 187 музея в цялата страна, които се грижат за националния музеен фонд с над 7,7 милиона единици. Културното наследство на страната ни е огромно и чрез археологическите проучвания задачите ни се увеличават постоянно. Заради големите инфраструктурни инициативи броят на обектите постоянно и скокообразно нараства, което изисква голяма мобилизация на системите за опазване на културното наследство. Същевременно колегите трябва да работят и по научно значимите обекти и тези, които имат голям културен и туристически потенциал.
– Излезе информация, че 85 процента от българското недвижимо културно наследство е под риск, а десет процента е необратимо унищожено. Не са ли прекалено тревожни тези цифри?
Цифрите са тревожни, само че и досега не сме видели публично достъпен анализа или проучване, на което се базират подобни твърдения. Действително има наследство в риск и това са основно археологически обекти из цялата страна, които, от една страна, са подложени на разрушителното влияние на природните фактори, от друга – на иманярство и други недобросъвестни човешки намеси. По отношение на архитектурното наследство нещата не стоят по същия начин – например в София от обектите с индивидуален статут в реален риск са около 5 процента, това са отделни случаи, добре известни на обществото като Захарна фабрика, къщата на Гешов и други, за които собствениците отказват да изпълняват законовите си задължения. Но на всеки от тези случаи се падат десетки реставрирани успешно сгради, които красят историческия център. Неотдавна например новите собственици на Къщата с ягодите предприеха решителни действия за реставрацията й в оригинален вид. За упорстващите тежки случаи се налагат законови промени, които съм убеден, че законодателят рано или късно ще разгледа и приеме.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg