Самюъл Хънтингтън може би си е представял света по различен начин.
На 11 септември 2001 година два пътнически самолета се разбиват в кулите близнаци в Ню Йорк. Малко по-късно трети самолет се разбива в седалището на министерството на отбраната на САЩ – Пентагона във Вашингтон, а четвърти, който също лети към столицата, се разбива в открито поле. Самолетите са похитени от терористи от „Ал Кайда“, които успяват да организират най-мащабната терористична атака в световната история. Резултатът от атентатите не се състои само в хилядите жертви. След тях светът навлиза в нова епоха, която продължава и днес.
В началото на 90-те години са публикувани две политологични теории, които се стремят да очертаят бъдещето на международния ред. Първата е оптимистична и неин автор е Франсис Фукуяма. През 1992 година американският политолог издава книгата „Краят на историята и последният човек“, в която прогнозира безалтернативността на либералния ред. Неговата идеологическа перспектива отчита краха на национализма след Втората световна война и краха на социализма, който се е случил две години по-рано с рухването на Берлинската стена и последвалите процеси на разпад в Източния блок. Върху основата на тезата, че либералната доктрина е извоювала пълна победа над останалите идеологически доктрини, Фукуяма прогнозира, че постепенно либералната демокрация ще бъде възприета в глобален мащаб и това ще сложи край на войните и противопоставянията. Този процес ще бъде регулиран и движен от единствената останала глобална сила в лицето на САЩ.
Година по-късно Самюъл Хънтингтън отговаря на Фукуяма с песимистична статия, която е публикувана в сп. „Форин Афеърс“. През 1996 година статията ще прерасне в книга под заглавието „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“. Тезата на Хънтингтън е, че след победата на либерализма, тази идеология вече няма да се сблъсква с други идеологически доктрини, а с незападни култури, чиито корени са вековни и ще бъдат валидни и занапред. Стъпил върху основата на научния труд „Изследване на историята“, който е завършен от английския историк Арнълд Тойнби в средата на ХХ век, в началото на 90-те години Хънтингтън прогнозира почти всички военни конфликти, които ще доминират международния ред. Той опровергава идиличната теория на Фукуяма, като очертава цивилизационните и културни граници на Запада и изразява скептицизма си по отношение на това, че либерализмът има потенциал да ги преодолее.
В началото на 90-те години, когато победилият Запад, неговата либерална демокрация и все по-доминиращата глобализация пръскат своето очарование в целия свят, Фукуяма изглежда далеч по-близо до истината, отколкото Хънтингтън. Самият Запад сякаш не е в състояние да повярва, че по света има хора, които не желаят да избират лидерите си с преки избори и не искат да поставят икономиката и нейния растеж в доминираща позиция спрямо останалите тенденции в обществото. Кой не желае да има свободен избор и да бъде богат? Този въпрос се задава като реторичен от подвластния на теорията на Фукуяма Запад. Неговият отговор идва на 11 септември 2001 година, за да валидира тезата на Хънтингтън.
Първо ислямското, а след това и останалите цивилизационни пространства заявяват различията си спрямо Запада и поставят под въпрос универсалността на породената от него либерална демокрация. Самият либерализъм е достигнал своя апогей и сякаш е спрял растежа си. От тук нататък не очарованието от ефективността и ценностите му ще бъде в основата на неговия успех, а военната и технологична сила, която притежава. Подражанието на останалите цивилизационни пространства спрямо Запада все по-често ще бъде заменяно с подчинение, а културните различия ще отменят един по един аргументите на Фукуяма. Самият той през 2019 година в книгата „Идентичност“ ще признае, че теорията му не се е осъществила и с това ще валидира изцяло възгледа на Хънтингтън. Впрочем последният в началото на 90-те години прогнозира едно към едно не само военните конфликти в ислямския свят, но и растежа на Китай и трансформирането му в глобален фактор.
Хънтингтън прогнозира до детайл и войната в Украйна, която през 2022 година ще изненада целия Западен свят. Още през 1996 година той очертава цивилизационните граници, които разделят руския свят от Запада, и твърди, че Украйна ще се раздели по река Днепър на западна и източна част на база на религиозните и културните различия в украинското общество. Първият етап от преструктурирането на международния ред, което започна на 11 септември 2001 година приключи някъде около 2013 – 2014 година. Тогава стана ясно, че резултатите от започналата през 2011 година Арабска пролет няма да са в полза на либералната демокрация, а ако не бъдат изцяло в полза на ислямистите, то най-малкото ще укрепят традиционни диктаторски режими, които нямат нищо общо с принципите на свободата.
Изборът за Запада беше не дали арабските страни да се трансформират в либерални демокрации или не, а дали да се управляват от светски или ислямистки диктаторски режими. Така в Египет на мястото на Хосни Мубарак дойде управлението на генерал Сиси, а в Сирия Башар Асад запази властта си с кървава гражданска война срещу различни ислямистки групировки. Либия се разпадна като държава, а Ирак под изкуствената за него форма на парламентаризма се върна към племенното и клановото управление. Последва западен крах в Афганистан и оттегляне на западните сили от територията на тази страна, от която бяха координирани терористичните атаки от 2001 година.
Книгата на Хънтингтън завършва с въображаемо разиграване на военен конфликт между САЩ и Китай в Южнокитайско море.
Той подчертава, че това не е прогноза, а само хипотеза и я развива от гледна точка на потенциала на двете сили да организират цивилизационна подкрепа за себе си. Все още подобен конфликт не се е състоял, но пък въпросът за бъдещето на Тайван като независима държава става все по-актуален. Все по-актуален става и въпросът за незападната съпротива, която се изправя срещу интересите на Запада. Създаването на БРИКС и взаимодействието на редица регионални геополитически фактори водени от Китай на основата на тяхната незападна цивилизационна идентичност е значимо предизвикателство, както за Запада, така и за неговата държавна идеология в лицето на либерализма. Самият Фукуяма, в последната си книга „Политически ред и политически упадък“ стига до извода, че възприемането на западните технологии не означава задължително възприемане на западните ценности. Този процес единствено дава още повече сила на антизападните сили, защото те възприемат западните технологии, за да ги насочат срещу самия Запад и неговата идеологическа доктрина. Така например изобретените от Запада социални мрежи, днес са сред основните предизвикателства за либералната демокрация. Същото важи и за всички останали технологии, чието усвояване от незападните сили не води до тяхното ценностно озападняване.
От позицията на 2023 година спорът между Хънтингтън и Фукуяма сякаш изглежда решен. Това обаче не означава, че е решен екзистенциалния проблем на Запада, който е свързан с либералното западно самоусещане за универсалност. Западът продължава да бъде в позицията на доминираща глобална сила, но вече не е единствената такава. Може би точно тази промяна Хънтингтън нарича „преобразуване на световния ред“. От тази гледна точка, колкото по-бързо Западът осъзнае своята различност от останалите цивилизации, толкова по-скоро ще приключи и онова, което започна на 11 септември 2001 година.
