От понеделник зърнопроизводителите са в ефективен протест заради отпадналата забрана за внос на зърно от Украйна. Някои го наричат протеста на милионерите с бентлитата, други го определят като последната акция на левицата и нейния ударен отряд зърнарите, а трети виждат в бунтовете поредния опит на президента Румен Радев да се върне в реалната политика, където престоя доста дълго и където очевидно много, ама много му хареса.
В подкрепа на последното по-наблюдателните припомнят следното. Още преди да се разбере, че Александър Иванов (ГЕРБ), Румен Христов (СДС), Делян Пеевски (ДПС) и съпредседателите на ПП-ДБ в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов внасят проекторешение за вдигане на забраната, Тодор Джиков, който е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите обяви, че браншът му излиза на протест и е готов за гражданско неподчинение. Нерде картофи, нерде пшеница, овес, ечемик, ще си кажат непредубедените. Нещата са далеч по-прости и прозаични. И зад Джиков, и зад зърнарите кукловодите се намират на „Дондуков“2, където Николай Копринков е създал стройна организация по триумфалното завръщане на Румен Радев в реалната политика. Онази политика, през която минават паричните потоци от бюджета и европейските субсидии. В тази схема Тодор Джиков може да е само една гайка, но появата му е показателна. Колкото и да подценяват паметта на хората в президентството, няма как да не им отговорим правилно на въпроса какви функции изпълняваше Джиков в последния президентски кабинет с премиер Гълъб Донев. А отговорът не изисква нито диплома от Харвард, нито някаква по-специална подготовка – Джиков беше заместник-министър на земеделието…
Сянката на Румен Радев стои и зад решението на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите, чийто председател Симеон Караколев минава за особено близък до бившия ас от военната ни авиация. Караколев се прочу покрай инициативата му това лято за изграждане на най-високия пилон в страната от 11 метра, на който се издигна българския флаг. Впоследствие стана ясно, че съоръжението е получило дарения от 144 хил.лева от служебния кабинет на Румен Радев. 120 хил. лева от тази сума минават през земеделското министерство, ръководено тогава от Явор Гечев, който сега е съветник на Румен Радев. И не на последно място – именно президентът се въртя около пилона преди и по време на откриването му в Рожен.
Последното разплитане на пъзела около държавния глава за протестите срещу Министерството на земеделието бе появата на Светлана Боянова, която се обяви в подкрепа на бунта в качеството си на изпълнителен директор на Българската аграрна камара. Найс, нали? Иначе популисткото й изказване в стил „да се избере българското, а не да се разчита на европейските пари е в пълен дисонанс с обявените от Министерството на финансите нови субсидии в подкрепа на земеделския бранш, възлизащи на около 2 милиарда. От таблицата в края на материала може да видите, че именно протестиращите зърнопроизводители са най-облагодетелствани.
Зърнарите милионери, а някои от тях и милиардери са най-нелепите протестиращи в цялата българска история досега, смятат непредубедени наблюдатели на процесите. Преди близо 12 години Бойко Борисов заяви, че автомобилните паркове на някои от зърнопроизводителите стартират от „Бентли“. По-актуален от всякога е днес и вицът за клетия земеделец в Добруджа, който има единствено два Майбаха – Белчо и Сивушка.
Точно тези страдалци на демокрацията заплашват правителството да изведат на протести 1 милион души. Родени от европейските закони и приоритетното финансиране на зърнопроизводството, новите мултимилионери изглеждат нелепи на фона на упадъка в други отрасли от селското стопанство и въобще на родната икономика. В Брюксел се усетиха, че са на грешен път и през 2014 година наложиха ограничения и таван върху директните помощи.
Българските „ зърнари “ обаче са като стадо лисици и се усетиха, отговаряйки с раздробяване на бизнеса си. Войната и освобождението на вноса на украинско зърно в Европейски Съюз през 2022 година обаче не са попречили нито на търговията, нито на облагата на българския бранш.
Забраната за импорт от Украйна, която продължи от април до септември 2023 година не докара до предстоящото осъществяване на българското произвеждане, чиято себестойност също нарасна заради паралелния скок в разноските за електрическа енергия, горива, торове и други.
И ако това беше прекрасен период за зърнарите, производителите на олио се оплакаха от липса на суровина, а най-големият преработвател “ Олива “ беше заставен да затвори краткотрайно предприятието си. Докато зърнарите искат удължаване на забраната за внос, изплащане на компенсациите до 30 септември, както и отпадане тавана на помощта, преработвателите съобщават, че забраната на вноса от Украйна се отразява зле на техния бизнес. За тях слънчогледът – суровината, която се внасяше в най-големи количества от Украйна, означава по-голямо производство на готови продукти, сред които и олио.
Правителството съобщава, че държавата е загубила 146 млн. лв. от забраната върху вноса на украинското зърно. Една от причините е, че българските търговци, които го препродават на други държави, плащат данъците си за тези сделки в страната. „От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор“, каза премиерът Николай Денков миналата сряда.
Любопитно е, че според официалната статистика финансовото състояние на зърнопроизводителите е много добро. Според премиера Николай Денков те са отчели между 20 и 25% по-голяма печалба за 2022 година в сравнение с 2021 г.
“ 
