Наблюдават се засилени фишинг атаки заради въвеждането на еврото, предупреждават български банки. Клиенти получават фалшиви мейли и есемеси с линк към съобщения, който титулярите на сметката трябва да последват. В някои имейли се посочва, че има дублиране на последното плащане и двойно задържане на средства и потребителите са призовани да извършат незабавни действия, за да бъде възстановена сумата. В други случаи се твърди, че има грешки или неточности заради превалутирането и трябва да бъде възстановена определена сума.
Това е опит за измама и клиентите не бива да кликват на линкове или да споделят свои лични данни в отговор, предупреждават от Пощенска банка. При защитата от фишинг атаки е много важно да се знае, че зловредните съобщения изглеждат много идентични с оригиналните, които банката изпраща. Те имитират реални процеси или стъпки за защита и разпознаването им е много трудно. Въпреки тази „достоверност“ има серия от знаци, които могат да се използват, за да бъде различен фишингът. Винаги проверявайте адреса на връзката, която се посочва, без да кликвате върху него, често има правописни грешки или неточности в изписването на бранда.
Ако по невнимание последвате зловредния линк или сте въвели идентификационни кодове в полетата на екрана, трябва незабавно да се свържете с банката на денонощния телефон, който тя е посочила и да поискате блокиране на вашите карти или дигитални канали за банкиране.
Фишингът (на английски: phishing – от нарочно промененото fishing – риболов) е опит за измама, умишлена заблуда, който цели да подлъже потребителите да разкрият лична или финансова информация – юзернейм, парола, детайли на карта. Обикновено фишинг атаката започва с имейл, който изглежда като официално съобщение от банка, община или държавна институция, например НАП. В писмото може да се съдържа прикачен файл със зловреден код, които цели да зарази компютъра или пък връзка (линк), чрез който потребителят бива пренасочен към фалшив уебсайт. Тя обикновено имитира визуално страницата на институцията от чието име е подаден имейла или предлаганата от нея услуга, където се изисква да бъдат предоставени лични данни – потребителски имена и пароли, номера на кредитни карти, ПИК. Впоследствие предоставените данни могат да се използват за кражба на самоличност, на финансови средства, интернет регистрации, за неправомерен достъп до личния компютър.
Получавате електронно писмо – привидно от НАП, но имейлът и линкът на сайта не са свързани с приходната агенция. Съобщението изисква да последвате линк, където да въведете лични данни или банкова информация. Обикновено причината е да се възстанови надвнесен данък.
Как се разпознава фишингът? Ето какво обясняват от НАП. Обикновено в темата (заглавието) или съдържанието на писмото се използват думи като: „Важно“, „Спешно“, „Потвърдете или обновете регистрацията си (акаунта си)“ или „Кликнете на конкретна връзка“. Целта е да се внушава спешност и неотложност на действието, което да привлече вниманието и потребителят да кликне точно на това писмо.
При линк, който на пръв поглед е насочен към автентична уебстраница, трябва да се обърне внимание накъде действително води той. Ако писмото е с подател НАП, то връзката ще завършва на nra.bg/nap.bg, а няма да е например: http://napbg.example.com. Уверете се, че връзката започва с https://, а не с http://. Буквата „s“ в първия вариант означава secure (сигурен), което е знак, че сте в сайт, който е защитен и можете да му се доверите. Често страницата, на която се очаква да въведете паролата или потребителското си име, изглежда като реален уебсайт , но линкът може изобщо да не съдържа името на институцията в себе си.
Търговци избягват 200 евро на цяло
Повече магазини внедряват POS терминали за плащане
Въпреки че според Европейската централна банка банкнотите от 20 и 50 евро са фалшифицирани най-често, търговци у нас отказват да приемат най-едрите купюри. Логично – ако са ментета, изгарят бързо с голяма сума. През седмицата от 19 до 23 януари, например, във варненския регион са хванати две фалшиви банкноти с номинал 200 и 100 евро и това още повече засилва страховете на хората.
Никой не може да отказва да приема банкноти от 100, 200 и 500 евро, защото те са законни разплащателни средства, смята Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, който оглавява и Координационния съвет за въвеждане на еврото. Той дори твърди, че търговци, които поставят подобни условия, подлежат на санкции. Макар че винаги може да се намерят оправдания, а най-честото е, че липсват дребни пари за ресто.
Затова гражданите трябва добре да оглеждат евровите пари. Те се произвеждат посредством сложна печатна технология, а защитните им елементи позволяват да бъдат лесно различавани от фалшификатите. Съществуват две серии – първата е пусната за пръв път в обращение през 2002 г. и има седем различни купюри: 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро и 500 евро. Втората серия „Европа“, която е пусната през 2013 г., съдържа шест купюри и завършва с емитирането на 100 евро и 200 евро на 28 май 2019 г. В нея са включени допълнителни защитни елементи. Серията няма банкнота от 500 евро и от 27 април 2019 г. тя вече не се емитира.
Всички купюри съдържат релефен печат, воден знак, осигурителна нишка и цифри, допълващи се срещу светлината. Купюрите от 5, 10 и 20 евро допълнително имат и холограма, както и златисто-перлена ивица. Банкнотите от 50, 100, 200 и 500 евро освен общите защитни елементи и холограма, имат и число с променящ се цвят. Всички са отпечатани на специална памучна хартия, която има характерно усещане – тя е по-здрава, леко грапава и „жива“ на допир. Фалшивите банкноти често са прекалено гладки или пък твърде меки и отпуснати. При прокарване на пръст по основния надпис EURO, по числото на номинала и по ръбовете на истинската банкнота трябва да се усеща ясно изразен релеф. При фалшификатите този ефект често липсва или е неравномерен. Когато банкнотата се постави на нивото на очите и срещу светлина, трябва да се вижда воден знак.
Мнозина обаче предпочитат да плащат с карти и в първия месец от двойното обращение се забелязва, че все повече магазини използват POS терминали. Така рискът от фалшификати е по-малък.
Маргарита Димитрова