В последните седмици, неочаквано за мен изпитах вербална агресия и непремерен гняв заради заявената си лична позиция по двете национални цели, които виждам като свои и като много важни – влизането на България в еврозоната и въвеждането на учебен предмет Добродетели и религия.
Може би, затворен в тези мои две каузи, самотно скаран с две различни и често противоположни помежду си групи, усетих днешния празник особено силно. Усетих го като още по-свой. Не просто защото е много по-добър от актуалния ни държавен празник и винаги ще бъде истинският, чист и обединяващ празник на народа ни. В спора с един чист като дете приятел, който ми влезе остро да ми търси сметка че казвам нещо, което не одобрява, формулирах за себе си нещо, което смятам за важно. Всеки човек, с дадената си от Бога уникалност и свободен дух, има светоусещане, което се формира от различни самоопределяния и принадлежности, форми на идентичност, подредени в концентрични кръгове. Може би понякога не са концентрични, а са изместени, но имаме по-дълбоки и първични идентичности и такива, които са по-повърхностни, вторични и плод на късен избор на позиция, на традиция, социална среда и т.н. Ако трябва да определиш себе си като идентичност само с една дума, коя ще избереш?
Аз съм на първо място християнин, част от едната, съборна и апостолска църква. С думи прости, православен християнин, който вярва в Троицата Бог Отец, Бог Син и Свети дух, произлизащ от Отца, и се надява че след червеите ще бъде милостиво съживен за да се събере отново с обичните си в Живота вечен. Това е най-важната ми, най-дълбока и най-лична идентичност. При нея нямам място за гъвкавост. Гърбът ми е опрял в стена и няма къде да отстъпвам. Ако стреляте в мен, аз нищо няма да направя, освен да ви гледам в очите. Няма да го дебатирам, няма да се оправдавам, нито ще ви търся сметка за вашите разбирания и отношение. Просто ще си стоя тук до стената и ще се усмихвам. Като минавате покрай мен, един ще ме поздрави, друг ще извърне поглед в другата посока, трети ще ми каже нещо накриво. Ваша воля. Аз съм това и няма да бъде друго, точно както няма да стана висок 190.
Второто нещо, което съм, моята втора най-важна идентичност е европеец. Чувствам се дълбоко свързан с европейската цивилизация към която органично, с цялата си душа принадлежа и екзалтирано я обичам. Затова обичам да я обикалям и пътешествам от край до край, да кръстосвам площадите и, да се завирам в задните и дворове, миришещи на котешка пикня, да пия кафе в неугледните и квартални кафенета, където чичовци с каскети четат вестник, а на стената са окачени стар календар с девата от Лурд и числата от тотото.
За мен Европа е върхът на човешката цивилизация. И тя е такава заради своята християнска историческа същност и заради своя християнски културен код, който е пренесла в останалите континенти и ги е създала и повлияла като свои имитации и вариации. Цялата идея за знание, за просвета, за спасение, за съжителство в общество, за местна общност, за ценността на човека, за божествената неприкосновеност на живота му, за свобода, за изкуство, красота, идва от тази Европа, абсорбирала античното си наследство, преживяла кошмарите, разделенията си, религиозни и политически войни и дала тези два стълба на високата човешка цивилизация – константинополския и римския духовен и културен ареал. Първият, по-вглъбен и мистичен, по-тих. Вторият – по-показен и екстровертен, по-приказлив.
Моята Европа е Европа на катедралите, на пиетата на Микеланджело, на Мадоната на Леонардо, Te Deum на Брукнер, на площадите и камбанния звън, на християнския код, който е азбука за разбиране и на съвременния секуларен свят и просвещението. На цялото класическо изкуство, литература и музика. Дори певицата Мадона в своята провокация може да бъде разбрана и възприета, или простена само през християнски код. Дори онези, които отхвърлят християнското наследство с аргумента, че сме 21-ви век, могат да бъдат разбрани само през християнския код – 21 век от Рождеството Му.
Европа на стъклените сгради, административно защитаваните ценности и лозунгите за diversity и inclusion, зеленият_и справедлив преход не предизвиква ентусизъм в мен.
Приемам я като несъвършен, но нужен политически инструмент, като по-добрата форма на обществена организация, като идейно и духовно слаба, но все пак валидна работеща платформа за общ път на 27 държави. За мен магията е в общия код на Европа от Талин до Лисабон и от Дъблин до Ларнака. И от София до Париж, Гент, Прага, Рим, Мадрид и Атина. Камбанен звън и площади с църкви. И на тези площади кафенета. И в тези кафенета свободни и спокойни хора.
България е дълбока, изначална, присъща и неделима част от тази Европа. И причината за това е делото на светите братя Кирил и Методий и учениците им и на светия равноапостолен цар Борис. С цялата си история, с целия си път, с цялата си колективна душа, българите винаги са били част от тази културно християнска Европа, съществена част от нейния Източен ареал. И никога не са били нещо по-различно, по-особено, по-странично, нещо, което трябва да прави компромис за да се присъединява, или да оставя част от себе си за да се нагоди към Европа. Не. Преслав, Търново, Охрид, исихазмът, заветът на Св. Патриарх Евтимий, българското присъствие в светогорските манастири, цялото ни Възраждане, бързият възход на нова България, българският Манчестер, дворецът Врана, рапсодия Вардар на Панчо Владигеров, Септември на Гео Милев и „Колелото на живота“ на Захари Зограф, всичко това си е Европа, par excellence. Станимировият писмовник от 1783 г. е Европа. Той е духовен брат на книгите, които гледам под витрините на Пражката библиотека в манастира Страхов.
Затова моята втора идентичност е европеец. Не казвам европейски българин, или български европеец, не от липса на патриотизъм, или от някакъв национален нихилизъм, а защото би било тавтология. Българското е един от видовете европейско. Европеец съм не преди да съм българин, а ЗАЩОТО съм българин. Българите са един от европейските народи. Един от народите, част от европейската културна цивилизация, която е най-добрата в цялата история на човечеството, защото е основана на Христовата вяра в Човека. А са част от тази цивилизация, благодарение на делото на св. Кирил и св. Методий – официални небесни покровители на Европа и на св. Цар Борис – Михаил, присъединил народа си към Едната, свята, съборна и апостолска църква, а с това и към културния свят на Истината.
Честит празник!
Борис СТАНИМИРОВ
Фейсбук