Европа вече се сблъскваше с токсична комбинация от войната на Владимир Путин в Украйна, атаката на Доналд Тръмп срещу световната търговия и възхода на крайните десни популисти в целия регион. След това френското правителство отново се разпадна – този път, след като беше на власт по-малко от ден – и изплаши пазарите с перспективата за нови избори, които биха могли да доближат крайната десница до властта повече от всякога, пише Politico.
В Брюксел и други европейски столици официални лица и дипломати изразиха своите лични опасения, че лидерството на президента Еманюел Макрон по международни въпроси като Украйна и Газа ще бъде фатално отслабено. Някои се опасяват, че в резултат на това цялата икономика на еврозоната може скоро да бъде изложена на опасност.
„Франция е прекалено голяма, за да фалира, така че тази безкрайна политическа нестабилност поставя цялата еврозона в риск“, коментира дипломат от страна от ЕС. „Това е основната тема на всички разговори днес.“
И с основание. Франция е втората по големина икономика в Европейския съюз, водеща сила в Г-7, единствената ядрена сила в ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Не по-малко важно е, че под ръководството на Макрон тя е политическа сила, движеща делата на ЕС, на която може да се съревновава само мощта на Германия.
В същото време Макрон се опитва да отблъсне заплахата от крайната десница на „Национален сбор“, която постоянно води в социологическите проучвания, като същевременно се бори с големия бюджетен дефицит на Франция.
Френският премиер Себастиан Льокорню подаде оставка – Филтър
Но неговите правителства не успяват да приемат мерки за ограничаване на публичните разходи в парламента. Продължителната политическа безизходица все повече увеличава вероятността от нови парламентарни избори преди края на годината, което ще доведе до допълнителни месеци на несигурност.
Някои наблюдатели дори обмислят възможността Макрон да подаде оставка като президент. Мандатът му изтича през 2027 г.
Всяка от тези възможности би отворила вратата за крайната десница „Национален сбор“ на Марин льо Пен да постигне значителни успехи, което би могло да обърне европейската политика и да предизвика вълна от нестабилност. Основната загриженост, изразена от дипломатите на ЕС и официалните лица в националните столици, беше рискът за еврозоната.
Лоша търговия
В понеделник пазарът във Франция и извън нея реагира с тревога на драматичното разпадане на 14-часовото правителство на Себастиан Льокорню. Френските акции и държавни облигации паднаха, а еврото отслабна спрямо долара. Френският индекс CAC 40 спадна с 1,4%.
„Вече има много притеснения около икономиката на еврозоната“, коментира правителствен служител от страна от еврозоната. „Наистина не се нуждаем от това.“
Вътрешно френските власти се опитаха да омаловажат рисковете. Един от тях заяви, че въпреки „сложността“ все още има „пилот в самолета“ на министерството на икономиката и пазарите не трябва да реагират прекалено. Не всички са убедени в това.
„Усилията на президента Макрон през последните осем години [бяха насочени към това да покаже], че Франция е най-атрактивното място за инвестиции в Европа“, заяви Грегоар Рус, програмен директор за Европа и Русия в изследователския център „Чатъм Хаус“ в Лондон.
„Не виждам нито един значим международен инвеститор да избере Франция в момента, предвид абсолютната липса на политическа яснота, а също и на фискална яснота.“
Политически некролози
В Брюксел някои дипломати от ЕС вече пишат на закрито политическия некролог на Макрон. Според тях, след като дойде на власт през 2017 г. и разби модела на френската политика, сега той изглежда като лидер без влияние, чието положение в Брюксел бързо се влошава.
Втори дипломат от ЕС говори за „наследството“ на Макрон като на влиятелен мислител, който е генерирал много идеи за промяна в Европа и е убедил други лидери да приемат някои от тях. Концепцията за „стратегическа автономия“ – да се направи ЕС по-самодостатъчен в икономическо и отбранително отношение – е родена преди години в Париж, отбелязва дипломатът.
След като президентът Тръмп сега отдалечава САЩ от Европа, тази идея е намерила своето място в Брюксел. „Не много лидери са склонни и способни да мислят пет или дори две години напред“, заявява дипломатът. „Той беше толкова добър в това.“
Макрон, разбира се, беше избран да заема поста до 2027 г. и въпреки спекулациите не е дал никакви индикации, че ще подаде оставка. Ако обаче остане, сътресенията в Париж означават, че френското влияние върху дебатите и разработването на политиките в ЕС вероятно ще намалее.
Дискусиите между министрите на финансите относно бюджета на ЕС биха били много по-лесни за Франция, ако тя можеше да изпраща един и същ министър на срещите с колегите си в Брюксел, посочва дипломатът. Но повтарящите се кадрови промени в Париж правят много по-трудно утвърждаването на френската позиция.
От друга страна, предсрочните избори биха могли да застрашат следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Националните правителства, които обсъждат бюджета, са определили неофициален краен срок за постигане на споразумение преди френските избори през 2027 г., като се има предвид опасността Льо Пен да политизира и в крайна сметка да провали дебата, твърди цитираният по-горе представител на правителството на еврозоната.
Липсва в действие
Макрон е в центъра на европейските усилия за подкрепа на Украйна и самия континент срещу Русия, както като призовава своите колеги лидери да направят повече, за да оборудват Европа със собствени военни способности, така и като координира действията със съюзниците.
Неговата съвместна инициатива с британския премиер Кийр Стармър за сформиране на „коалиция на желаещите“ остава единствената възможност за подкрепа на евентуално мирно споразумение в Украйна. „Не е добре за ЕС, ако една от най-големите държави членки е в състояние на нестабилност, особено при настоящата ситуация със сигурността“, заявява същият представител на еврозоната.
Силният „френско-германски двигател“ – с мощни лидери, които работят заедно в Париж и Берлин – традиционно се счита за съществен за изграждането на силен и ефективен ЕС. Трудностите на Макрон правят това много по-трудно за постигане, дори с новия лидер в Германия Фридрих Мерц, който в Брюксел се счита за много по-динамичен от своя предшественик.
Френски представител от кабинета на напускащия министър потвърждава проблема. „Това оставя Франция в немилост в момент, когато Русия нахлува в европейски територии, [когато] Китай има невероятен промишлен свръхкапацитет и [когато] САЩ на Тръмп продължават да правят глупави неща“, заявява той. „Мисля, че лидерството на Франция ще липсва. Невъзможно е Франция да направи това, което трябва, при тези условия.“
След това възниква въпросът какво или кой ще дойде след това. Ако Макрон инициира нови избори, френската крайна десница ще спечели, въпреки че делът на RN в проучванията остава стабилен на ниво около 30% до 32% от парламентарните избори през 2024 г.
Крайната десница в Европа се окуражи от трудностите на Макрон още преди падането на правителството в понеделник. Льо Пен, кръстницата на Национален сбор, отпразнува победата на десния популист Андрей Бабиш на изборите в Чехия през уикенда и използва кризата в понеделник, за да повтори призивите си за нови избори.
Герт Вилдерс, ветеранът от крайната десница в Нидерландия, който спечели най-много места на последните избори в страната, отправи предупреждение към „всички стари лидери“, включително Макрон, по-рано тази година: „Вашето време изтече.“