Калин Терзийски
В Свиленград съм и съм в чудесно настроение. Тук има пленер и съм поканен като художник, което за мен е радостно и забавно – никога не съм учил „официално“ рисуване. Освен за няколко месеца в един комунално-битов комбинат или нещо такова, където в края на осемдесетте имаше освен шивачи и ловци на бримки и курсове по рисуване. Срещу гробищата, срещу съвсем малко пари. Пленер означава рисуване под небето – en plein air, и първите, за които се сещам, когато става въпрос за пленери, са художниците от Барбизонската школа: Коро, Миле, Добини, Русо.
Но не Русо Митничаря, който се казва Анри, а Теодор Русо, който е отишъл при дядо Коро в Барбизон и са започнали да рисуват околностите. Въодушевени от грамадните, вълнуващи, развълнувани от вятъра дървеса.
Миле го знаем, защото преживяхме социализма (тук, припомням, говоря за българската култура, общо и обобщено, като поет и като наблюдател с око на лисица), а той по време на социализма беше почитан, защото беше „селски” художник и стоеше (посредством своите „Класосъбирачки“) на всяка стена на училище или кабинет в ТКЗС.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg