Само дни след като гръмна новината, че Иран обмисля да нанесе удари по американски военни цели в Европа, включително България, ако Доналд Тръмп ескалира войната, щатските самолети цистерни в авиобаза „Безмер“ неочаквано отлетяха. Още преди това управляващите категорично отрекоха, че заплаха за страната ни съществува, макар че специалисти по антитероризъм съвсем не подценяваха опасността, а такова становище изрази и бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев.
Причината за отлитането на самолетите така и остава неясна. Хора от службите твърдят, че в момента подобни въздушни цистерни напускат и други бази, включително в Близкия изток, тъй като Тръмп планирал да промени посоката на конфликта и да оказва в бъдеще главно икономически натиск срещу Иран.
Докато самолетите бяха в „Безмер“ и тъй като не е ясно дали могат да кацнат отново, източници на „Филтър“ от контраразузнаването заявиха пред нашия вестник, че за страната ни съществуват два основни неблагоприятни сценария. Първият е свързан с евентуална въздушна атака, а при втория е възможно терористично или диверсионно нападение срещу авиобаза „Безмер“, където са разположени американските самолети цистерни.
Ако бъде предприета въздушна атака, съвременните ирански балистични ракети имат обсег, който би позволил да достигнат до България. В такъв случай ще трябва да разчитаме на системата на НАТО за противоракетна отбрана, защото някои от нейните елементи са разположени в Румъния, Турция има значителни радарни способности, а освен това в Средиземно море са разположени американски кораби. Някои специалисти смятат, че в подобна кризисна ситуация може да поискаме съдействие от Гърция за разполагане на система за противовъздушна отбрана в близост до нашата граница.
За да бъде предотвратена пък терористична атака срещу авиобаза „Безмер“, трябва да се засили контраразузнавателното наблюдение както в района, така и в цялата страна. Задължително е да се увеличи полицейското присъствие около подстъпите към военния обект, включително наблюдение за непознати лица и подозрителна дейност.
Проблемът според специалистите е, че у нас няма надеждни антидрон системи, които иначе могат да бъдат въведени в експлоатация сравнително бързо, а обучението на персонала отнемало между 5 и 10 дни. Тъй като периметърът им на действие е около 5 километра и те са предназначени за охрана на конкретни стратегически обекти, може да се използва комбинирана технология на различни сензори – радиочестотно сканиране, радарно наблюдение и други средства за откриване на дронове.
Тъй като противодействието срещу автономни дронове е все още сложно, защото те не поддържат радиовръзка с оператор, може да се прилага и физическо унищожаване на безпилотните апарати.
Особено важна при атака е също така защитата на критичната инфраструктура и затова е задължително ключовите обекти да разполагат със собствени антидрон способности. А цялата дейност да се ръководи от общ център, в който информацията от различните системи да се събира и обменя с противовъздушната отбрана.
Едва ли скоро тази организация ще бъде създадена у нас, тъй като военни специалисти са категорични, че значително сме изостанали при въвеждането на модерни военни защитни технологии. Повечето от обектите от критичната инфраструктура нямат достатъчна защита от дронове, а съвременните технологии правят заплахата все по-сложна. Това е така, защото част от безпилотните апарати могат да използват автономна навигация, инерционни системи или управление чрез оптично влакно, което прави традиционното радиозаглушаване недостатъчно.
Отгоре на всичко, при необходимост от мобилизация България би имала сериозен проблем с осигуряването на достатъчно хора с базова военна подготовка. Затова и напоследък се заговори в училищата да бъдат въведени програми по военно обучение, а впоследствие младите хора периодично да преминават през форма на подготовка, включително за работа със съвременни технологии.